За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
Абигейл надникна, за да се увери, че й казва истината. Той тъкмо напъхваше полите на ризата си в черния панталон, който подчертаваше загорялата му кожа и стегнатите мускули. Насилвайки се да го погледне в лицето, тя пристъпи една крачка напред.
— Изглеждаш много по-добре — отбеляза той.
— И ти.
Той й отправи шеговит поклон, карикатура на онзи, който бе изобразил пред Клариса Съдли.
— Радвам се, че ме одобряваш.
— Защо ми говориш с такъв студен тон?
— Защото не ми харесва да ме излагаш всеки път, щом си отвориш устата. Нахока ме като придружителка, която е научила, че младата й повереница се е целувала с някой мошеник. Защо толкова се тревожиш, когато не съм направил нищо друго, освен да спася дамата и брат й от съдба, по-лоша и от смъртта?
— Няма нужда от театрални номера — и Абигейл отиде към прозореца. — Ако искаш да ти кажа истината…
— Винаги.
Тя го погледна изпод вежди.
— Не са ме възпитавали да използвам хората за собствени цели.
— Нито пък мене. — Доминик хвърли старата си риза на стола, после я поотмести и приседна, мръщейки се от болка. Вдигна очи към нея и продължи: — Но нямам намерение и да пропускам такава възможност.
— Сигурно е много удобно да избираш кога искаш да бъдеш почтен и кога не, като никога не изпитваш вина.
— Защо ме съдиш така строго? В края на краищата, и ти прие поканата на лейди Съдли.
Абигейл едва не се задави. Не знаеше как да му каже истината — че се страхуваше да не го предаде и че искаше някой лекар да прегледа глезена му. Не можеше и да му признае, че мечтае да спи в легло с чисти чаршафи, което да не се люлее от морските вълни, в легло, достатъчно широко за двама им.
Взря се пак в прозореца, сключила пръсти с побелели от стискане кокалчета. Откъде пък й беше хрумнала тази мисъл?
— Не се тревожи, скъпа. — Доминик потупа ръчката на стола и положи десния си крак на широка ниска табуретка, която сигурно беше намерил, докато тя се бавеше в будоара. — Няма да споделям леглото ти тази нощ. — Омайващата му усмивка накара и без това силно туптящото й сърце да забие още по-бързо. — Освен ако не пожелаеш.
— Не можеш да спиш на този стол.
— Нямам такива намерения.
Абигейл въздъхна, отправяйки се към шезлонга. Не беше достатъчно дълъг, за да легне изпъната в цял ръст, но трябваше да се справи някак си.
— Толкова съм уморена, че няма да има значение — изрече, докато се отпускаше на него.
— Кое няма да има значение?
— Да спя тук.
Той се засмя със същия самонадеян смях, все едно стоеше на палубата на „Република“.
— Все забравям колко държите на равноправието във вашата страна. Тук, както и във Франция, богатството се радва на всички привилегии на хубавия живот.
— За какво ми говориш?
Изправяйки се внимателно, той взе ръката й и я поведе към вратата от другата страна на леглото. Отвори с широк замах.
Абигейл зяпна смаяна, също както в преддверието. Тази стая беше великолепна, със светли копринени тапети по стените и кръгъл медальон по средата на тавана с изобразени във висок релеф херувими и цветя. Покрай отсрещната стена се ширеше огромно легло, драпирано в тъмнозелен брокат с проблясващи златни нишки. Тя пристъпи напред и краката й потънаха в килима.
— Виждам, че си зашеметена — засмя се леко Доминик.
— А ти не си ли?
— Разбира се. — Той докуцука до леглото и потупа завивките. — Ето тук един фин джентълмен може да вкусва чаровете на любовницата си, докато съпругата му спи блажено в собствената си стая.
— Само с една врата помежду им? — Тя изсумтя. — Англичаните явно са доста по-различни от американците.
Ръката му обви талията й и той я притисна към гърдите си. Когато устните му докоснаха ухото й и накараха нежна топлина да се разлее из вените й, тя го чу да прошепва:
— Говориш толкова убедително, скъпа. Защото знаеш, че ако лежеше тук в прегръдките ми, щеше да викаш от удоволствие, нали?
— Ласкаеш се!
— Напротив! Лаская тебе и страстта, която не можеш да сдържиш.
Кожата й пламна под лекия допир на устните му, които се спускаха по шията й. Когато езикът му стигна до нежната извивка точно над деколтето и тя изхълца от внезапен прилив на наслада, той се засмя леко и плени устните й. Целувката му беше мигновена и накара коленете й да се подкосят.
С приглушен смях Доминик се наведе и пъхна ръка под коленете й. Нямаше нужда да я предупреждава, когато внезапно я вдигна на ръце. Засмя се отново, пускайки я на леглото. И с копнеж я притисна под себе си.
Обгърна лицето й в дланите си, подпрян на лакти на леглото. Тя вдигна очи към него. Искаше той да я прегръща вечно, но не биваше. Беше враг, най-свирепият враг на баща й. Нежен или жесток щеше да бъде сега с нея?