За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
Доминик се наведе към устните й и тя затвори очи, когато пръстите й се заровиха в косата му. Искаше й се да се озове на онова вълшебно място, където единственият закон беше повелята на търсещите се сърца.
Когато той не я целуна, тя отвори очи и го погледна.
— Има ли нещо? — прошепна едва чуто.
— Толкова съм отмалял от силата на тази страст, която искам да споделя с тебе, скъпа.
— На мене не ми изглеждаш ни най-малко отмалял — и тя се засмя, виждайки как страстта припламва още по-силно в черните му като нощта очи.
Леко хълцане излезе от устата й, когато устните му докоснаха кожата в основата на шията й. Отпъждайки всякаква мисъл за света отвъд прегръдките му, тя се потопи в прилива на усещанията, които я разтърсваха, докато той я изследваше с устни и пръсти.
Доминик я държеше здраво под себе си, но тя не можеше да остане спокойна. Копнежът разтърсваше сетивата й като безмълвна песен, приканвайки я да стане част от този танц, който й предстоеше да научи.
Абигейл отново прилепи устни към неговите и дъхът им се сля. Той издърпа панделката от косата й и я хвърли настрана. Вплете пръсти в къдриците й и се притисна още по-силно към нея, заравяйки лице в ароматните кичури. Но изведнъж я стресна внезапно изтръгнал се от него стон.
Доминик изруга и почти грубо отблъсна ръцете й. Абигейл се надигна, смъкна се от леглото и коленичи край него. Откопчи пръстите му от глезена му и изруга със същите думи.
— О, не! — прошепна тя.
Подутината се беше върнала, но този път в още по-големи размери.
— Сигурно ти влияя зле, скъпа — опита се да се пошегува той, но безуспешно.
— Сигурно трябва да престанеш да се правиш на герой, докато не се оправиш. — Тя стана и отиде към дръжката на звънеца. Дръпна я и добави: — Ще настоявам Клариса да прати за лекар утре сутринта.
— А тази вечер?
— Единственото, което ще те топли в леглото, са мокрите кърпи на глезена ти.
— Жестока си, скъпа. — И й протегна ръка. Когато тя не можа да удържи пръстите си да не се вплетат в неговите, Доминик се усмихна. — И си толкова пленителна, застанала тук с тази разпусната коса, която пада на раменете ти.
Когато на вратата се почука, Абигейл отиде да отвори и помоли камериерката да донесе топли кърпи за глезена на Доминик. После затвори вратата. Върна се към леглото и каза:
— Ще бъде добре да помолиш на всеки час да ти донасят нови кърпи, за да спадне подутината.
— Аз ли? — Той се усмихна, макар че устните му все още трептяха от болка. — Помислих, че ти ще наглеждаш лекуването ми.
— Ще оставя това на камериерката. — И Абигейл се засмя леко. — Тази вечер, господин Сен Клер, аз ще бъда проявяваща разбиране съпруга и ще спя в унес в собствената си стая, докато рояк камериерки бдят над вас.
Доминик хвана ръката й, когато тя се накани да се оттегли.
— Скъпа, ако беше моя, никога нямаше да спиш сама. — Прокара опакото на дланта си по бузата й. — Не трябва да спиш сама тази нощ.
Тя хвана ръката му и я отдели от лицето си.
— Но се налага. Бъди толкова откровен с мене, Доминик, колкото твърдиш, че си и с всички други. Нищо не се е променило. Ние сме противници. А дори да не бяхме, твоят кораб е животът ти. Там няма място за мене… а само в леглото ти тази вечер и всяка вечер, докато напуснем Англия.
— „Песента“ е моят живот. Така е, но е вярно и че те искам.
— Знам.
Тя отклони очи от неговите, които търсеха погледа й с черния си като нощта пламък. Не каза нищо повече, а излетя от стаята, преди той да я помоли на свой ред да бъде откровена. Защото тогава сигурно щеше да се наложи да признае, че и тя го иска, но не само за една нощ. Страхуваше се, че сърцето й копнее да принадлежи на този френски пират до края на живота й.
10
— О, вие сте зает…
Доминик отпусна кърпата, с която сушеше косата си. Погледна през рамо, готов да се усмихне, но разбра, че Абигейл я няма в стаята. Дебелата кърпа го бе заблудила, женският глас не беше този на Абигейл.
Жената беше с десетина години по-възрастна от нея. Първите бели нишки се виждаха в косите, обграждащи лицето й, и им придаваха лек блясък. Беше облечена в бледокремава рокля от елегантна материя, която описа красив кръг, когато жената, без да чака позволение, се настани на един стол. После вдигна лорнета си и го изгледа през него.
Той загърна халата, който беше облякъл над панталоните. Нямаше намерение да приема гости. Ама че изискано взех да се изразявам. Тази елегантна къща несъмнено му оказваше цивилизоващо влияние. На Абигейл сигурно би й било много забавно да го види сега. Но заниманията му в миналото го бяха водили от най-високите върхове до най-дълбоките бездни на обществото и той се бе научил така добре да се пригажда към всякакви обстоятелства, че никой да не му обръща повече внимание, отколкото е желателно.