Сребърният ангел

Шантел побърза да слезе, видя другите две момичета и скришом се огледа наоколо. Намираха се в широк двор, зад който се виждаха градини. Веднага след това ги въведоха в голяма сграда, минаха през дълги коридори, покрай безброй пазачи, застанали пред широки врати, докато накрая се озоваха в това просторно помещение, в което ги очакваха няколко души. Не видя почти нищо от обстановката, защото я принудиха веднага да легне по лице. Не можа да погледне дори „милостивия господар“, но го чу да се смее и да казва нещо за великия си везир.

От къде на къде този човек имаше министър с такава титла? Не можеше да е попаднала при владетеля на Барка, защото той беше отказал да я купи. Някой голям паша ли беше? Или висш сановник от двора на владетеля? Щяха ли най-после да й кажат къде се е озовала? Почувства се още по-наранена при мисълта, че тези арогантни мюсюлмани не уважаваха жените и не считаха за нужно да им обясняват каквото и да било.

Дъхът й секна, когато нечия ръка грубо я избута да стане. Смътно забеляза, че пашата заповеднически е вдигнал ръка. Какво безсрамие, каква липса на учтивост към дамите!

Шантел кипеше от гняв, но побърза да отмести очи от обсипаната с пръстени ръка на „милостивия господар“ и да го погледне право в лицето. Гневът й внезапно се изпари. О, Господи, най-лошите й опасения се потвърждаваха! Та той беше същински европеец! Още по-страшно: с тези извити вежди, издадени скули, агресивна брадичка и остър нос приличаше напълно на проклет английски аристократ.

Единственото турско у него беше облеклото му — широки шалвари, дълга туника от коприна на бели и черпени ивици, пристегната на кръста с блестящ златен пояс. Косата му беше скрита в тюрбан, украсен с огромен рубин. Тънките вежди издаваха, че косата е много тъмна. Лицето му беше голо, а Шантел мислеше, че всички мюсюлмани носят дълги, веещи се бради или поне провиснали мустаци. Очите му бяха наситено зелени, обградени от гъсти тъмни мигли. Не беше нито дребен, нито дебел. Точно обратното, както веднага установи Шантел, когато мъжът се надигна с котешка гъвкавост и бързо слезе от подиума, на който седеше.

Той направи още един заповеднически жест и стражите моментално смъкнаха дебелите кафтани и яшмаците от главите на жените. Под погледите на толкова чужди хора Шантел поруменя от срам. Освен Хаджи Ага и тримата евнуси, които стояха зад новите робини, в залата имаше още трима мъже, а край подиума беше коленичила дребна старица. Двама черни великани, облечени само с панталони и къси ризи, запасали огромни ками, вървяха по петите на господаря си и застанаха от двете му страни.

Шантел нервно скръсти ръце пред гърдите си. Шалварите й бяха от плътен бял памук и скриваха очертанията на бедрата й, но бяха много плитки и между тях и долния край на късото, украсено с ресни елече тялото й беше съвършено голо. Но като забеляза, че никой не гледа към нея, тя се отпусна. В момента вниманието на всички беше насочено към африканката, пред която беше застанал „милостивият господар“.