Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
Хаджи Ага пристъпи по-близо и заразказва:
— Момичето твърди, че е принцеса от джунглите в далечния юг, но отказва да каже името на племето си. Само тя от трите не е девствена и продължава да се бунтува срещу робството. Хамид Шариф я държеше във вериги.
Погледът на Джамил се плъзна бавно по негърката, без да издава чувствата му. Жената беше великолепна, почти метър и осемдесет и пет, с едри, щръкнали гърди, тънка талия и силни мускулести крака, свикнали да бягат през храсталаците. Светлокафявите й очи пламтяха от омраза.
— Надявам се да я опитомиш.
— Непременно — усмихна се Хаджи Ага.
Джамил кимна и се обърна към блондинката със сребърните коси.
— Предполагам, че това е англичанката?
— Да. Наглед е по-покорна от другата. Много е интелигентна и вероятно е истинска аристократка. Овладяла е добре езика ни и разбира повечето от онова, което говорим.
Пашата вдигна вежди.
— Толкова бързо? Къде са я хванали?
— На английския бряг, господарю. Един от пиратите на Хамид Шариф бил нает да отведе пътник в Англия. Хората му нямали намерение да ловуват в онези далечни води, но момичето само паднало в ръцете им, когато свалили пътника на сушата.
Джамил остро изгледа чернокожия евнух, но внезапно избухна в смях.
— Каква ирония на съдбата!
Хаджи Ага не си позволи да попита какво толкова е развеселило господаря му и продължи:
— Хамид Шариф уведомил за нея купувачи отдалече и след два дни щели да я продадат на частен търг. Затова и малко се поколеба, преди да ми я даде.
— Май ти е измъкнал доста пари, а?
— Страшно много.
Джамил с въздишка продължи да оглежда англичанката. В сравнение с африканката му се струваше дребна, макар че беше по-висока от повечето жени в харема. Беше само кожа и кости, като че няколко месеца беше гладувала. Гърдите й не изпълваха елечето, коремът беше хлътнал, хълбоците стърчаха напред. На всичкото отгоре косата й беше руса, а Джамил не харесваше блондинките, защото майка му беше такава. Но косата на англичанката беше толкова светла, че изглеждаше почти бяла. Естествено той разбираше защо са я сметнали за нещо съвсем особено. Никога досега не беше виждал лице с толкова фини черти. Дори тъмните кръгове около очите не нарушаваха зашеметяващата й красота.
Въпреки това тази жена не го привличаше. А и не я беше купил за себе си. Само от Касим зависеше, дали ще я задържат, или ще я върнат обратно в дома на търговеца за частния търг.
— А третата? Тази вечер Хамид Шариф май е спечелил от мен цяло състояние!
Хаджи Ага не посмя да се усмихне, макар много добре да знаеше, че Джамил не можеше да бъде упрекнат в скъперничество.
— Не, господарю. Един от вашите капитани я докара в началото на тази седмица и тя не ви струва нищо. Момичето е от Португалия, израсло е на село и смята, че при нас ще живее по-добре.
Джамил кимна, без да издава мислите си. Последното момиче не беше красиво, но имаше разкошни форми, които не можеха да бъдат отминати. Явно Хаджи я беше избрал само заради това. Косата й беше гъста и с цвят на кестен, а евнухът много добре познаваше вкуса на господаря си. Откъде можеше да знае, че трите жени не са предназначени за него…
Хаджи Ага и този път се справи отлично със задачата си, като доведе цели три жени за избор. Оставаше само да се разбере коя от тях ще хареса на Дерек. Джамил нямаше намерение да товари харема си с нови жени, ако Касим не възнамеряваше да ги използва. Той огледа набързо португалката и със задоволство се обърна отново към чернокожата красавица.
Шантел го наблюдаваше крадешком. Щеше да се почувства ужасно унизена, ако очите й срещнеха неговите.
Фактът, че говореха за нея в нейно присъствие, сякаш я нямаше, сякаш не разбираше нищо, доказваше за сетен път колко безчувствени са мюсюлманските мъже. А гласът на господаря звучеше така равнодушно, сякаш покупката на три нови жени изобщо не го засягаше. Макар че именно той я беше купил, както доказваше последната му забележка. Защо купуваше жени, без да ги е видял — като котки в чувал? Сигурно ги връщаше обратно, ако не му харесваха…
О, Господи, каква чудесна мисъл! Дано не я хареса и я върне обратно в къщата на Хамид Шариф. Беше непоносимо за нея да попадне под властта на човек, толкова приличен на нейните сънародници. Беше дяволски красив. Не й се искаше да го признава пред себе си, но не успя. Намираше този мъж за извънредно привлекателен — и лицето, и фигурата му. Господи, не! Вече виждаше как се поддава, как одобрява робското си положение само заради някаква странна привлекателна сила, която в никакъв случай не биваше да й оказва въздействие. Не, не и не! Трябваше да извърши нещо, което да го накара да я отпрати още преди да е пристъпила прага на харема му. Но какво?