Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
Двама слепи музиканти свиреха в ъгъла. Скоро една от наложниците скочи и заизвива кръшното си тяло в ритъма на мелодията. Дерек отдавна не беше наблюдавал толкова възбуждащ танц. На вечерята прислужваха само личните слуги на Джамил и жените не бяха забулени. Всички бяха леко облечени с изключение на една, която се беше увила в широко, плътно одеяние поради крайно напредналата си бременност. По вратовете на жените, по ръцете и краката им, дори по талиите блестяха скъпоценности.
— Коя ви хареса най-много? — попита тихо Омар.
— Всички ми харесват — отговори колебливо Дерек. Така беше. По отношение на красивите си лица и ярко изразената си чувственост тези жени бяха несравними. Не му пречеше, че бяха малко по-закръглени, отколкото беше свикнал. Не беше забравил, че в харема, в който беше израснал, повече от половината бяха направо дебели. Това беше обичайно за харемите, където жените по цял ден мързелуваха. А и мюсюлманите открай време предпочитаха по-дебеличките.
Макар че беше възпитан да търси красотата само в разкошните женски форми, Дерек беше усетил събуждането на своята мъжественост първо при гледката на нежните, слабички тела на английските момичета и беше изработил свой собствен вкус, много по-близък до европейския, отколкото до ориенталския. Не, че наложниците на Джамил не можеха за възбудят мъжките му желания. Следващите седмици сигурно щяха да го убедят в противното. И робините, и фаворитките бяха ужасно съблазнителни. Но идеалът му за женска красота щеше да си остане по-различен от този на брат му и той се съмняваше, че ще открие мечтаната от него жена именно в харема на Джамил.
Но така беше по-добре. Все пак тези жени не бяха негови, а на брат му. Щеше да му бъде ужасно неловко да ги вика в леглото си, въпреки многократните уверения на Омар, а и на самия Джамил, че това е абсолютно необходимо.
— Утре ще видите всички жени, събрани заедно — обясняваше Омар. Много му се искаше да прочете нещо по лицето на Касим, да разгадае истинските му чувства. По тона на гласа му не личеше нищо, защото двамата мъже можеха да разговарят само шепнешком. — Поканен сте да прекарате следобеда в градината. Ще има игри и приятни разговори. Така по-лесно ще си харесате някоя.
Дерек недоволно изръмжа нещо в отговор. Трябваше първо да научи имената им, иначе как щеше да ги вика в леглото си. В случая Омар не можеше да му помогне. Тук думата имаше чернокожият главен евнух, който управляваше целия харем.
— Какво ще стане с жените, с които съм спал, след завръщането на Джамил? — попита внезапно Дерек.
Омар не отговори веднага, а после изцяло насочи вниманието си към влезлия в залата слуга, който шепнеше нещо на ухото на владетеля. Последва отсечена заповед и жените побързаха да напуснат стаята. Само след секунди влезе главният евнух, следван от трима свои хора, всеки от които водеше по една жена. Довлякоха ги в залата и веднага ги принудиха да легнат по лице — традиционният начин, по който се оказваше почит към великия господар. Едната се възпротиви, но пазачът я изрита безмилостно и тя падна на земята.
Главният евнух тихо обясни нещо на Джамил и владетелят доволно се засмя.
— По изключение този път великият везир не излезе прав.
Това не беше въпрос, а констатация и Дерек забеляза, че Омар неспокойно се раздвижи до него.
— В какво сте се излъгали, Омар? И защо Джамил толкова се развесели?
Омар изръмжа нещо неразбираемо и Дерек със задоволство си представи смутеното и зачервено лице на стареца.
— Малко по-високо, моля, нищо не чувам.
— Казах — изсъска Омар, — че Джамил е възхитен, задето съм се излъгал в онази работа.
— В коя по-точно?
— Преди да дойдете, му предложиха една много скъпа робиня и той както обикновено отказа. Бях убеден, че са я продали, и не сметнах за нужно да изпратя Хаджи Ага в къщата на търговеца. Но Джамил внезапно поиска нови наложници. Освен това вчера от юг трябваше да пристигне керван пленници.
— Поискал е нови наложници? Нали твърдеше, че и тези са му много?
— Правилно. Новите са за вас.
Дерек веднага разбра и избухна в смях.
— Значи харемът ще се обогати с нови жени, за да не се докосвам до старите.
— Сигурен съм, че той се надява точно на това, макар че никога няма да го признае. Очевидно Хаджи Ага е купил дори онази специална робиня, за която споменах преди малко. Този път сгреших в предвижданията си. За щастие още не са я продали, иначе Джамил не би се развеселил толкова.
Можеха само да гадаят коя от трите жени е най-красива, понеже всички бяха увити в плътни одеяния и целите им лица бяха забулени. Но Дерек не се надяваше на нещо ново и не се заинтересува особено от трите новачки, след като беше видял красавиците на Джамил. Мюсюлманската представа за красота вероятно означаваше „приятно пълничка“ и с много светла кожа, която тук се ценеше най-високо. Всичко останало можеше да бъде сметнато за необикновено.