Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
Тя продължи да го наблюдава, молейки се бързо да й хрумне нещо. Но скоро разбра, че изпитът още не е свършил. Пашата стоеше пред африканската принцеса и безучастно наблюдаваше изкривеното й от гняв лице. Негърката не се боеше да му покаже омразата си. Когато мъжът вдигна ръка и небрежно отвори единственото копче на елечето й, Шантел пламна от срам, но чернокожото момиче изобщо не се помръдна. Дори не се опита да прикрие голите си гърди.
Владетелят дълго оглежда полуголата жена Шантел трепереше от вълнение. Беше изпитала невероятно облекчение, когато я продадоха, без да я разсъбличат пред погледите на чуждите мъже, а ето че все пак трябваше да изтърпи това отвратително унижение в зала, пълна с хора А африканката, за която беше сигурна, че ще се отбранява, го изтърпя, без да гъкне. Продължи да стои гордо изправена, без да изглежда смутена или обидена.
Но когато пашата впи очи в нейните, принцесата реагира моментално. Тя се приведе леко напред и се изплю в лицето му.
Дъхът на Шантел секна от страшната изненада. Викове на ужас и гняв прокънтяха в залата. Двама стражи сграбчиха негърката — не застаналите зад нея, а нубийските великани. Момичето падна на колене и единият от тях започна да я налага по гърба с къс кожен камшик.
Шантел наблюдаваше сцената с нарастващ ужас. Господарят не беше дал заповед за бичуване, но и не направи нищо, за да го спре. Продължаваше да стои невъзмутим — нито разгневен, нито злобен. Един слуга притича с кърпа, за да избърше лицето му, но той не му обърна внимание. Бавно изтри лицето си с ръкав, продължавайки да наблюдава безучастно африканската принцеса, която се извиваше на пода пред краката му. Едва когато гордостта й се сломи и тя изпищя, той вдигна ръка и спря мъчението.
— Много жалко — измърмори той, но в гласа му не се почувства ни най-малко съжаление. — Дайте я на стражата. Ако преживее една нощ с ония момци, утре я върнете на Хамид Шариф. — И бавно се извърна към Шантел.
Младата жена усети как цялата изстива. Кръвта се отдръпна от лицето й и бузите й побеляха. Мъжът пред нея беше предал африканката на масово изнасилване и веднага след това я беше забравил. Стражите я извлякоха навън, но Шантел никога нямаше да забрави кървавите ивици по гладкия черен гръб.
Най-после вдигна очи и в този миг на върховен страх разбра, че този мъж е достоен за презрение. Първоначалната привлекателна сила беше изчезнала още след първото ярко свидетелство за неговата жестокост. Беше я купил зъл човек, безчувствен, способен на най-груба бруталност.
— Вие сте достоен за презрение.
Изречението се изплъзна от устните й, преди да успее да го възпре. Но пашата, изглежда, не я чу. Може би не разбираше английски, а може би беше равнодушен към онова, което му се казваше. Шантел не можеше да обясни чувствата си на арабски. Липсваха й подходящите думи, достойни за това чудовище.
Той продължи мълчаливо да я гледа и най-после в очите му се появи някакъв израз. Джамил беше учуден. Никога досега не беше виждал виолетови очи. Дори не подозираше, че съществуват. Тези два сини пламъка неотразимо го привличаха. Святкаха като два сияйни аметиста, засенчени от дългите златни мигли под меко извитите светлокафяви вежди, един тон по-тъмни от замайващо русата коса.
Каква необичайна комбинация! Нищо чудно, че бяха поискали най-високата цена за такава жена. Ако я охранят и тялото й се закръгли, щеше да стане по-красива дори от неговата Шейла. А косата можеше да се боядиса…
Джамил се упрекна вътрешно. Русата жена не беше предназначена за него. Но ако Касим не я харесаше, той сигурно щеше да се изкуши да направи изключение от собствените си правила и да я задържи за себе си. Ала мисълта за Шейла бързо го върна към действителността. Това момиче беше необикновено красиво, но той обичаше първата си съпруга. Откакто беше осъзнал тази любов, престана да попълва харема си с нови жени. Шейла сигурно ще се обиди, когато Касим се занимава само с двете нови жени, и ще се чуди защо господарят й я пренебрегва. Но до завръщането му трябваше да потърпи. Никой освен Омар не биваше да узнае тайната на размяната.
— Жахар — промълви внезапно мъжът. Луна. Името беше подходящо за жена с коси като лунни лъчи. Той се обърна към главния евнух: — Ще й дадем името Жахар, Хаджи.