Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
— И вие ли ще ме заплюете? — попита рязко глас той.
Нямаше да го направи. Искаше да се върне при Хамид Шариф, но нямаше да понесе онова, което щеше да й се случи, преди да я отведат обратно.
Тя поклати глава и сведе очи. Джамил с изненада установи, че гласът й прозвуча умолително:
— Моля ви, трябва ли да го правите пред толкова много хора?
— Те са само роби, англичанко, също като вас — обясни той. Но все пак удовлетвори молбата й, макар и само заради Касим. — Добре. Елате по-насам, за да ви виждам само аз.
Махна на нубийците да се отдръпнат и пристъпи към стената. Шантел покорно го последва, въпреки че се противеше с цялото си същество. Беше обърната с гръб към публиката, но помещението си оставаше пълно с хора и всичко в нея се възмущаваше, че трябва да изтърпи подобно унижение. Никой нямаше право да се отнася така с нея! Да не мислеше той, че всичко му е позволено! Господи, как го мразеше!
Застана срещу него със сведена глава и свити юмруци. Но това също не беше позволено, затова пашата я хвана под брадичката и я принуди да го погледне в очите.
— Отново правя онова, което вие искате, англичанко. Чакам.
— Не мога — пошушна плахо тя.
— Разбрах.
Но това не означаваше помилване. Много й се искаше да го удари през ръката, когато посегна към елечето. Но щом заради едно заплюване набиха момичето с камшик и искаха да го дадат дори на стражата, какво ли щяха да сторят с нея, ако удари богоподобния владетел? Дали нямаше веднага да посегнат към камата вместо към камшика?
Когато почувства как тънкият плат се отметна от гърдите й, Шантел простена. Без да виждат нещо, очите й се насочиха към решетката на отсрещната стена. Никога на беше изпадала в подобно положение и цялата пламтеше от срам.
Той пристъпи по-близо до нея и меко проговори:
— Покрийте се, Жахар. Хаджи Ага ще ви вземе със себе си. Трябват му данните ви.
Шантел сякаш се събуди от сън и плахо попита:
— Значи не ме отпращате?
Но Джамил не отговори. Интересът му към нея вече беше угаснал и той насочи вниманието си към португалката.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
— Е? — попита Омар, когато отведоха и последното момиче и Джамил се оттегли.
— Русата — отговори без колебание Дерек.
— А другите две?
— Доколкото разбрах, с негърката въпросът е приключен.
— Не, ако я поискате.
— И да се боря с враждебността й? Не, благодаря. Русата ми е достатъчна. Сам ще я платя.
— Джамил няма да иска и да чуе.
— А какво ще стане с нея, когато нашата работа свърши? Ами с другите жени, които ще викам при себе си? Още не сте отговорили на въпроса ми.
— Ще им дадат голяма зестра и ще ги продадат на добри съпрузи.
— Господи Исусе! — промълви като на себе си Дерек. — Защо веднага не ми го казахте?
— Каква е разликата? Повярвайте ми, Джамил няма да има нищо против, ако използвате половината му харем. Даже ще ви бъде благодарен, защото ще намали броя на жените си и ще живее по-спокойно. Да не си мислите, че ще задържи наложниците, които сте викали при себе си?
— Нямах време да помисля по този въпрос. Но съм сигурен, че надали ще ми благодари, ако се възползвам от всичките му любимки.
— Точно затова ви набави собствена — засмя се Омар.
— Ами жените му? — изръмжа Дерек. — И тях ли ще отпрати?
— Все пак те са майки на синовете му. Сигурно ще останат в харема.
— Но никога няма да ги докосне? — възмути се Дерек.
— Това не бива да ви тревожи…
— За Бога, Омар, не бъдете толкова деликатен! Аз не се отказвам от уговорката ни, но държа да знам истината.
Без да го погледне, Омар отговори:
— Не. Никога няма да ги повика в леглото си.
Дерек шумно въздъхна.
— Бях забравил колко е силен собственическият инстинкт у ислямските мъже, особено що се отнася до жените.
— Вие не сте ли такъв? — попита скептично Омар.
Дерек помисли малко и отговори:
— Не, не бих казал такова нещо.
— Дори когато става въпрос за годеницата ви?
Дерек се усмихна на напомнянето му. Дни наред не беше мислил за Каролайн.
— Обичам я от цялото си сърце, но нямам намерение да й бъда верен съпруг и няма да се сърдя, ако и тя си намери любовник. Чувствата ми към нея няма да се променят.
— Станал сте повече англичанин, отколкото си мислех.
— Тук живях десет години, а там — деветнадесет, Омар. Да не мислите, че съм същият като Джамил?
— Не. Но му приличате повече, отколкото предполагате — отговори замислено Омар.
Дерек много се учуди, особено след бичуването, на което бяха станали свидетели току-що. Беше ужасен, когато брат му не прекрати веднага жестокото наказание.