Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
— Не — обади се Шантел и отново прикова вниманието му върху себе си.
— Не?
— Не ми давайте ново име. Не ме задържайте. Изпратете ме обратно на Хамид Шариф.
Джамил се развесели. Нима тази жена не знаеше, че не е в нейна власт да взема решения?
— И защо да го направя?
— Защото не искам да бъда ваша собственост.
Очите му се присвиха и тя побледня. Всемогъщи Боже, нима щяха й нея да бичуват? Нима в тази страна никой не обръщаше внимание на разумните доводи?
Но Джамил се разгневи на самия себе си, не на нея. Беше разбрал, че постъпи зле, като разреши да бият с камшик негърската принцеса, все едно дали наказанието й беше заслужено или не. Побоят трябваше да послужи за урок на другите две жени, но беше предвиден преди всичко за скрития Касим, за да види той как светкавично реагира охраната на владетеля при подобни ситуации.
Досега англичанката беше покорна, но след този епизод с послушанието й беше свършено. Личеше, че се страхува от него, но дори страхът не скриваше презрението в очите й. Касим щеше да се подразни от факта, че брат му е събудил омраза в сърцето на младото момиче с този прост акт на наказание. А Джамил беше твърдо убеден, че Касим ще пожелае именно нея.
Погледът му остана прикован в лицето й, докато спокойно попита главния си евнух:
— Знае ли кой съм аз, Хаджи?
Шантел отговори първа:
— Все ми е едно дори да сте владетелят на целия този проклет от Бога град.
— Вие, англичаните, си служите с езика по много странен начин. Използвате винаги повече думи, отколкото са необходими. — Устните му се изкривиха подигравателно, когато прибави: — Щом ви е все едно, Жахар, сигурно няма да се изненадате, като ви кажа, че аз наистина съм Джамил Решид, владетелят на този „проклет град“.
Шантел се изненада, но причината беше съвсем друга.
— Когато пристигнах, вие отказахте да ме купите. Защо все пак го сторихте?
За момент Джамил замълча. Не му беше лесно да разбира произношението й и все пак трябваше да признае, че младата жена е овладяла арабския много по-добре, отколкото можеше да се очаква. Но колебанието му беше предизвикано по-скоро от начина, по който внезапно се смекчиха очите и устните й. Под влияние на изненадата страхът и омразата бяха изчезнали.
Той я изненада още повече, като й отговори на перфектен френски език. С право очакваше, че английската аристократка го владее отлично.
— Мое право е да променям мнението си.
— Бихте ли променили и вече взетото решение и за бедното пребито момиче?
— Интересно. Защо първо не ме помолихте да променя решението си за вас самата?
— После ще се върнем на това.
Джамил едва не се изсмя. Беше освежително поне веднъж да поговориш с истински смела жена. Неговите не си позволяваха да дискутират с господаря си, макар че много от тях сигурно биха го направили с удоволствие. Той ги милваше и глезеше, но никоя от тях не забравяше мощта и пълната му власт над живота й.
— Ако ви позволя да изкажете желанието си, за какво ще ме помолите?
Очите й се разшириха. Сериозно ли говореше, или въпросът беше чисто реторичен? Във всеки случай тя нямаше избор. Съвестта й не го допускаше. Съдбата на негърката беше вече подпечатана, но не и нейната. Щом беше владетел на този град, харемът му сигурно беше огромен. Съществуваше някаква вероятност да я забравят, да изчезне сред стотиците робини. Не биваше да губи надежда.
— Африканката — отговори тихо тя.
— Искате да я задържа, вместо да я пратя обратно?
— Не. Отменете останалата част от наказанието.
Джамил се обърна и веднага се разпореди. Шантел смаяно наблюдаваше как предадоха заповедта на пазачите пред вратата. После отново се обърна към него, не знаейки как да реагира на този жест за помирение.
— Къде ви е благодарността, англичанко?
Шантел веднага разбра какво се очаква от нея и съвсем не се зарадва.
— Благодаря — отговори с остър глас тя.
— Какво? Нима не се оправдах в очите ви?
— Помилвахте чернокожото момиче, но това не е достатъчно, за да се забравят ударите с камшик — отвърна гневно тя.
— Така мислите вие — заяви делово той. — Тя обиди владетеля, а това е престъпление. Желаете ли да узнаете какво още не е позволено? — Предупреждението беше недвусмислено и Шантел уплашено примигна. — Аха, както виждам, припомняте си, че не ме намерихте достоен за любов. Но ви уверявам, че ще промените мнението си, Жахар, ако пожелая да ви задържа. Хайде да решим това още сега. Вие ли ще отворите елечето си, или да го направя аз?
Тялото й се вцепени и по лицето й отново се изписа предишната смесица от страх и безсилна ярост. Но беше ли достатъчно сплашена, за да се подчини?