Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
— Ах, май трябва да се изправиш, малката. Доколкото разбирам, това е за теб.
Пазачът отиде при Шантел и й подаде някаква тъмна роба, която тя покорно облече. Щеше да спести борческия си дух за по-решителни моменти. Нека само някой се опита да я отведе в леглото на оня сбръчкан старец…
Жана се надигна и сърдечно я прегърна за сбогом.
— Много щастие, миличка!
— Моли се за мен, Жана. Моли се да избягам!
— О, малката, остани тези страшни мисли.
Шантел рязко се извърна.
— Само когато умра и ме заровят в земята — пошушна тя и последва пазача, който я изведе от къщата на Хамид Шариф.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Скритата стая не беше ново изобретение. Имаше я във всеки по-голям дом на Близкия изток, а в султанските резиденции бяха много повече. В палата на Джамил също имаше няколко такива скривалища. От тях се откриваше поглед към залата за аудиенции, към тронната зала, към училището, към стаята, в която заседаваше Диванът, и дори към спалнята на владетеля.
Като деца Джамил и Касим често усещаха как нечие око ги наблюдава през тайния отвор, прикрит зад дървена решетка, разположена високо на стената в учебната стая. Знаеха, че родителите им проверяват прилежанието им, без да нарушават строгата дисциплина в класа. Мустафа често наказваше непокорните си жени, като ги принуждаваше да седят зад тайното прозорче към спалнята му и да го гледат как се забавлява с една или две наложници. Доста султани обичаха да седят в тайните стаички и с удоволствие присъстваха незабелязани на всяко заседание на Дивана, на което се вземаха важни решения.
Дерек стоеше зад защитения с решетки отвор към голямото помещение, където Джамил прекарваше почивката си. Скритата стаичка беше малка и тъмна, без удобства, а през този следобед — и ужасно гореща. На пода бяха нахвърляни големи възглавници, но Дерек рядко ги използваше за почивка.
Всяка сутрин го отвеждаха в някоя от скритите стаички, за да наблюдава владетеля. Часове наред беше гледал как в тронната зала брат му урежда всекидневните дела на двореца, решава въпроси, свързани със спорове между чиновниците, с послушанието и реда сред прислугата, издава истински съдебни присъди. Дори наложниците имаха право да се явяват тук със своите оплаквания.
На следващата сутрин стоя в тайната стая зад залата за аудиенции, където Джамил приемаше чужди дипломати и обсъждаше проблемите на града и държавата си. Обикновено това се вършеше четири или пет пъти в седмицата, но от месеци насам Джамил се ограничаваше с един ден и се занимаваше само с най-важните неща. Сега не беше времето да се променя този въведен едва наскоро обичай.
Следобед Дерек ужасно страдаше от горещината в малките, затворени помещения, но трябваше да наблюдава как се държи Джамил с личната си свита, кое го забавлява и кое го гневи. Вечер сцената си оставаше същата и Джамил не му спестяваше нищо, нито се стараеше да скрие от брат си каквото и да било. Напротив, дори пресилваше реакциите си, за да го улесни в подражанието. Омар, който почти винаги придружаваше Дерек, обясняваше шепнешком какво става и непрекъснато подчертаваше, че твърдостта и редките прояви на жестокост съвсем не са типични за Джамил, не отговарят на истинската му същност.
— Обикновено търпението му е безгранично. Любезността му е известна надлъж и нашир. Може да бъде безмилостен, ако работата го изисква, но винаги е добър. Даже в състоянието, в което го виждате сега, не е тиранинът, който беше Махмуд. В момента имате възможност да се убедите в печалните резултати от самоналоженото пленничество. Джамил обича да се чувства свободен. Всеки ден яздеше с часове. Естествено, че стана доста раздразнителен, след като трябваше да се откаже от навиците си. От дълго време насам всички сме в постоянно напрежение. Откакто сте тук, той се успокои, но само ние тримата знаем това. Дори жените му не бива да забележат, че с лошото настроение е свършено.
Дерек много добре разбираше положението на брат си. Предполагаше, че и той би реагирал така при подобни обстоятелства. А тъй като му предстоеше да заеме неговото място, можеше само да се надява, че мъките му няма да траят дълго.
За да се подготви за бъдещата си роля, Дерек ден и нощ присъстваше невидимо в живота на Джамил, придружаваше го дори вечер в спалнята.