Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
В началото никак не му се искаше да стигат дотам. Наистина, когато бяха деца, двамата с Джамил често се промъкваха в тайната стаичка и наблюдаваха баща си и наложниците му. Но това беше детинщина, вълнуващо и опасно приключение. Сега обаче, когато бяха мъже, ролята на зяпач не му подхождаше. Само че Омар настояваше да разбере как се държи брат му с жените си, които бяха важна съставна част от живота му.
Досега беше наблюдавал любовната игра на Джамил с три фаворитки и с една от жените му. Всеки път той беше различен и Дерек се учуди от многообразието на чувствата му — нежен, необуздан, рязък, дори насилник. Насилието отблъсна Дерек и ужасно го разгневи, но Омар му обясни, че тази жена е в състояние да изпита удоволствие само след физическо наказание. Джамил я викал само когато трябвало да се пребори със собствената си угнетеност и за да не излее гнева си върху невинни хора. По тази причина дори била избрана за фаворитка. Първо я биха с камшик немите стражи на владетеля, после Джамил я взе по възможно най-бруталния начин. Дерек беше окончателно отвратен, когато жената започна да вика от удоволствие.
През нощта, когато Джамил повика при себе си първата си жена Шейла, Омар за първи път предложи на Дерек да се отдалечат, преди двамата да почнат да се любят. Младият мъж се отдръпна с нежелание, защото Шейла беше рядка красавица с меки сапфирено-сини очи и буйни червени коси, която му напомняше за Каролайн. Той веднага долови разликата в отношението на Джамил към неговата кадъна. Нямаше защо да му обясняват, че брат му държи особено много на тази жена.
— Той я обича, нали? — попита Дерек, когато двамата с Омар се върнаха в спалнята му. Всяка нощ му изпращаха по една красива робиня, която сред пълен мрак го обезщетяваше за преживените в морето лишения.
— Той обича всички, Касим, но наистина е особено привързан към госпожа Шейла.
— Значи негова е била идеята да не гледам?
— Не — засмя се тихо Омар. — Не забелязахте ли колко раздразнителен беше тази вечер? През цялото време мислеше, че Шейла ще дойде при него и вие ще я видите. Не можеше да прекъсне обучението ви, но никак не му беше приятно, че ще видите лицето на любимата му жена.
— А как ще я викам в леглото си след няколко дни? — попита невярващо Дерек. — Не бих могъл да го направя, след като вече знам какви са чувствата му към нея.
— Непременно трябва да я повикате, Касим. Той много често праща за нея, дори когато преди това е спал с друга жена. Обичаят изисква през нощта наложниците да се прибират в харема. Само на Шейла е позволено да остава цяла нощ при него. Обаче откакто сте тук, вече не й разрешава да спи при него. Не знам какво извинение е измислил, но в никакъв случай не й е казал истината. Дори тя не бива да знае, че Джамил скоро ще смени мястото си със своя брат-близнак.
— Щом я е подготвил за настъпващи промени, не е нужно да спя с нея, нали?
— Не, разбира се, че не. Но ще я викате при себе си, и то често. Вие сам ще решите как да се отнасяте с нея, когато останете насаме.
— Ах, вие, стара лисицо! — засмя се Дерек. — За вас няма никакво значение колко наранена ще бъде Шейла, стига само Джамил да запази душевното си спокойствие, нали? Утре му кажете, че няма да докосна първата му съпруга по време на отсъствието му от двореца.
— Не.
— Тогава ще му го кажа аз.
Омар поклати глава.
— Това е въпрос на гордост. Джамил се надява, че и вие сте мъж като него, който при никакви обстоятелства не би докоснал жената на другия. Но тъй като е поискал толкова много от вас, не си позволява да ви откаже нищо, дори любимата си жена. Вие сам ще решите, а той поема риска, като я оставя тук, в ръцете ви. И двамата трябва да имате чувството, че сте поели голям риск. Не му го отнемайте, Касим. Освен това.. — Старият везир се ухили. — Така ще има основателна причина да се завърне по-скоро.
Но междувременно ще изтърпи адски душевни мъки, допълни на ум Дерек.
Тази вечер Джамил беше поканил на вечеря половин дузина икбали и трите си жени. Някои от тях виждаха за пръв път прясно избръснатото му лице и развълнувано шушукаха помежду си. В целия палат цареше вълнение. Някои бяха изненадани, други — възхитени. Джамил беше ужасно разгневен на последните и Дерек тайно се забавляваше. Но владетелят не можеше да си позволи да остане дълго време намръщен, особено когато беше заобиколен от най-красивите си жени.
Икбалите усърдно се съревноваваха помежду си: коя ще привлече върху себе си вниманието на господаря, коя ще го разсмее или ще му избере най-апетитното късче. Дори съпругите се гледаха ревниво, само Шейла седеше като царица между тях и нямаше от какво да се страхува Тя седеше до коляното на Джамил и той лично я хранеше.