Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
— Но това е против правилата, господарю — промърмори той, без да отговаря пряко на въпроса. — Заради нея разпратих съобщения навсякъде. Купувачите ще дойдат чак от Алжир и…
Чужденецът направи кратък жест с ръка и оплакванията на Хамид престанаха.
— Колко?
— Но, моля ви, Хаджи Ага, господарю, какво ще кажа на купувачите?
— Истината! Или ще им предложите някоя друга, например онази там!
Хаджи Ага посочи с пръст французойката и физиономията на Хамид веднага се разведри. С дългите си медноцветни коси французойката наистина беше красива. Търговецът и без това беше решил да я предложи като утешителна печалба по време на частния търг, за да умилостиви купувачите, които нямаха достатъчно пари за англичанката. За съжаление французойката беше по-стара и вече не беше девствена, но косите й също бяха руси.
— Колко? — повтори Хаджи Ага.
— Ще получа за нея най-малко пет хиляди пиастра.
Чернокожият дори не трепна.
— Давам ти три.
— Невъзможно! Няма да се съглася на по-малко от четири хиляди и петстотин.
— Три и петстотин и едно голямо „благодаря“ от господаря.
— Щом се изразявате така, не се осмелявам да ви противореча — отвърна Хамид и дълбоко се поклони. Когато след малко вдигна глава, лицето му сияеше в усмивка.
— Бързо се разбраха — промълви Жана, когато двамата мъже се запътиха към окованата африканска принцеса.
Шантел не можеше да проговори. Сякаш я бяха ударили през лицето. Купи я мъж, който можеше да й бъде дядо, и на всичкото отгоре чернокож. Никога не беше предполагала подобно нещо.
— Аз…май не разбрах какво казват — пошушна тя и виолетовите очи се насочиха с молба към Жана. — Този човек наистина ли ме купи?
— Ами да — отговори Жана, без да скрива радостта си. — Освен това казаха, че аз ще заема твоето място при продажбата. Всичко се нарежда по-добре, отколкото очаквах. А ти, малката, вече няма защо да се боиш от униженията при наддаването. Всичко свърши. Вече имаш господар и мъж.
Свърши? Да, наистина свърши. Слава Богу, поне нямаше да я събличат пред очите на дузина мъже — а въпреки уверенията на Жана този страх не я беше напускал нито за миг. Продадоха я! На такъв стар мъж! Защо ли я взе? Може би само заради привилегията да се нарече неин собственик? Не й се вярваше, че той все още вика жени в леглото си…
— Питам се кой ли беше купувачът. Сигурно е много важна личност. Заради него Хамид ще си навлече гнева на другите клиенти — промълви замислено Жана.
Шантел внимателно наблюдаваше мъжете, които уговаряха покупката на африканката.
— Какво значение има?
Малкото турци и араби, които беше видяла след пристигането си, бяха с тъмна кожа, с черни очи, дребни, мършави или дебели, с остри орлови носове. Единственото изключение беше турчинът, който търсеше готвачка. По-любезният от двамата пазачи, които седяха пред вратата, се опита да обясни на Шантел откъде идва светлата кожа на много турци.
По-рано турците били смесица от чисто ориенталска кръв: кръвта на татари, монголи, черкези, грузинци, персийци, араби и турци. Но след 1350 година, когато Турската империя се разпростряла над християнска Европа, кръвта на турците се смесила с тази на гърци, сърби и българи и така възникнала нова култура, отворена за света също като тази на гърци, римляни и византийци. Хаким също беше споменал нещо за това, когато й разказваше историята на Варвария. През изминалите столетия кръвта им се обогатявала с тази на все нови и нови народи, чак от далечни страни като Англия, Холандия и отскоро дори Америка И това беше дело на робините, затворени в харемите, които раждаха деца на господарите си.
Така че богатите и силни мъже, чиито бащи и дядовци притежаваха пълни с русокоси наложници хареми, вече имаха твърде малко ориенталска кръв във вените си. Не беше рядкост самият султан да прави впечатление с червените си коси или сините си очи. Без тюрбан на главата правоверният мюсюлманин лесно можеше да бъде сбъркан с християнин. Но сред гъсто населените градове на Варвария това не беше често явление. Там живееха предимно араби и бербери, пристигнали наскоро от пустинята, и кожата им беше тъмна като на нубийски евнух.
Досега Шантел не беше размишлявала по този въпрос. Но сега се зарадва, че мъжът, който я купи, имаше ярко изразена арабска външност. Много по-омразно щеше да бъде да стане собственост на човек с европейски вид, който лесно можеше да бъде сметнат дори за англичанин. Не искаше да усеща никаква връзка с новия си господар.
Жана беше толкова заинтригувана от разиграващата се сцена че не чу въпроса на Шантел. Но младата жена не се засегна. Не искаше да слуша поученията на французойката. Не я интересуваха нито името, нито титлите на купувача. Нямаше никакво значение, дали я беше купил самият султан или някой овчар — и в двата случая тя беше стока, продадена като робиня. Никой не я попита можеше ли да живее в тази роля. Нейните чувства нямаха значение.