![Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/4/9/vihr-ot-mechove-a-storm-of-swords-bg-download.jpg)
Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #3
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]». Краткое содержание книги:
Докато създаденият с богато въображение свят на Мартин необратимо се приближава към своята десетгодишна зима, се влошава не само времето, а и войната. На север крал Джофри от дома Ланистър седи неспокойно на Железния трон. С помощта на едно грубовато момиче Джайм Ланистър, Кралеубиеца, се измъква от затвора си в Речен пад, за да осигури освобождаването на пленничките на Джофри, сестрите на Роб Аря и Санса Старк. Междувременно на юг кралица Денерис се опитва да наложи претенциите си над различните тронове с помощта на армия от евнуси.
Сложността на такива характери като Денерис, Аря и Кралеубиеца ще накара читателите да разгръщат жадно огромния брой страници на тази книга, тъй като авторът им, също като Толкин и Джордан, подклажда непрестанния интерес към съдбата им. Мартин неизбежно ни напомня за тези двама велики в жанра и с дарбата си да опише такива чувствени преживявания като стихията на дивия пожар и ледения мраз, морския мирис, както и безмерната пищност на средновековния пир. Някои твърдят, че тази сага надхвърля всичко достигнато досега във върховото фентъзи. Кой знае? Във всеки случай постигнатото е достатъчно, за да превърне „Песен за огън и лед“ в безспорен хит в жанра.
— Прелетяла врана — каза Дрънчащата ризница, който предпочиташе да го наричат „Господаря на костите“ заради тракащата си броня. — Уплаши се, че ще взема и неговите кости както на Полуръката. — И разтърси торбата с трофеите.
— Той посече Корин Полуръката — рече Рик Дългото копие.
— И Орелл също — рече Дрънчащата ризница.
— Превъплъщенец е момчето, да знаете — намеси се Ргавил, едрата жена на копието. — Вълкът му откъсна крака на Полуръката.
Червените очи на Ревливеца изгледаха Джон отново.
— Виж ти? Е, има нещо вълче в него, като го погледне човек добре. Заведете го при Манс, може и да го задържи. — Обърна коня си и препусна, конниците му го последваха.
Когато прекосиха долината и поеха в колона по един през лагера по речния бряг, вятърът задуха, натежал от влага. Дух вървеше плътно до Джон, но миризмата му ги изпреварваше като вестител и скоро ги обкръжи глутница дивашки кучета — ръмжаха и лаеха. Ленил им подвикна да млъкнат, но те не се усмириха.
— Не им харесва много-много този твой звяр — каза Рик Дългото копие на Джон.
— Кучета са, а той е вълк — отвърна Джон. — Знаят, че не е от техния вид.
„Както и аз не съм от вашия.“ Но сега трябваше да мисли за дълга си, за задачата, която му бе възложил Корин Полуръката — да изиграе ролята на „обърни плащ“ и да разбере какво точно търсят диваците сред голата студена пустош на Ледените пръсти. „Сила някаква“, беше казал Корин на Стария мечок, но беше умрял преди да разбере какво е и дали Манс Райдър го е намерил с копането си.
Огньове имаше по цялото протежение на реката, между фургони, коли и шейни. Много от диваците си бяха вдигнали шатри от кожа и плъст. Други се бяха подслонили под скали в груби навеси или спяха направо под фургоните си. Край един огън Джон видя един мъж да обгаря в жарта върховете на дълги дървени копия и да ги хвърля на купчина. Край друг двама брадясали младежи, облечени в щавени кожи, се млатеха с дървени криваци, прескачаха пламъците и пръхтяха тежко при всеки удар. Наблизо седяха десетина жени и слагаха пера на купчини стрели.
„Стрелите за моите братя — помисли Джон. — Стрелите за народа на моя баща, за хората на Зимен хребет и на Дълбоки лес, и за Последното огнище. Стрелите за Севера.“
Но не всичко, които виждаше, бе толкова войнствено. Видя също и танцуващи жени, чу и бебешки плач, а едно малко момченце притича пред гарона му, цялото свързано в козиняви дрешки и останало без дъх от играта. Из лагера щъкаха на воля овце и кози, волове обикаляха бавно по брега и търсеха стръкове неизсъхнала трева. Над един от огньовете се вдигаше миризма на печено овче, на друг видя да въртят на дълъг шиш убит глиган.
На едно открито пространство, обкръжено от стройни смърчове, Дрънчащата ризница слезе от коня си.
— Ще стануваме тук — каза той на Ленил, Рагвил и останалите. — Нахранете конете, после кучетата, след това се нахранете и вие. Игрит, Дълго копие, с вас водим враната при Манс да го види. Ще го изкормим след това.
Продължиха пеш покрай още огньове и шатри; Дух ги следваше по петите. Джон никога не беше виждал толкова много диваци. Чудеше се дали някой преди него е виждал толкова много хора, събрани на едно място. „Този стан няма край — помисли си. — Всъщност лагерът не е един, поне стотина са и всеки от тях е все по-уязвим.“ Пръснати на цели левги, диваците не си бяха осигурили сериозна защита освен малките групички външни конни патрули. Всяка банда, клан или село просто бяха спрели, щом бяха видели, че другите пред тях спират, или там, където им бе харесало. „Свободният народ.“ Ако братята му ги хванеха в такова безредие, те щяха да заплатят с кръвта си за тази своя свобода. Четта им беше неизброима, но Нощният страж разполагаше с дисциплина, а в битката редът и дисциплината, както веднъж му беше казал баща му, надвиват числеността десет към едно.
Не можеше да има съмнение коя е кралската шатра. Тя се оказа три пъти по-висока от околните, а до ушите му стигна лееща се отвътре музика. Като повечето шатри наоколо, и тя беше направена от кожи, оставени с козината, но кожите на шатрата на Манс Райдър бяха от бели мечки. Острият й покрив беше увенчан с грамадните рога на един от гигантските лосове, скитали из Седемте кралства във времената на Първите хора.
Тук поне завариха пазачи: двама часови, подпрени на дълги копия и с окачени на лявата ръка кръгли кожени щитове. Като видяха Дух, единият сниши копието си и каза:
— Този звяр да остане тук.
— Дух, остани — заповяда Джон и вълчището клекна.
— Дълго копие, ти пази звяра. — Дрънчащата ризница дръпна платнището и махна с ръка на Джон и Игрит да влязат.