Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
В пет часа вечерта Сайръс Смит даде знак да спрат. Те бяха излезли от гората и се намираха в полите на грамадните разклонения, които подпират планината Франклин на изток. На няколкостотин крачки течеше Червена река, с една дума, прясната вода не беше далеч.
Нагласиха се веднага за пренощуване. След час край гората, сред дърветата, една колибка от преплетени клони и лиани, измазана с глина, ги подканваше приветливо.
На другия ден, 21 април, Сайръс Смит, придружен от Хърбърт, тръгна да търси отдавна наслоените пластове, където беше намерил вече парче руда. Той откри един залеж на повърхността на земята почти до самите извори на реката, в подножието на успоредната основа на едно от североизточните разклонения. Тази руда, твърде богата с желязо, увита в разтопяемо неметално вещество, беше много подходяща за откисляването, на което искаше да я подложи инженерът, с други думи — за каталанската система, но опростена така, както я прилагат в Корсика.
Събраха лесно въглища и руда, и то на самата земна повърхност. Раздробиха предварително рудата на дребни късчета и премахнаха с ръце нечистотиите по нея. После наредиха въглищата и рудата накуп в последователни пластове, както постъпва въглищарят, който иска да получи дървени въглища.
Нагласиха при купчината руда меха от тюленовите кожи с приготвена в грънчарницата тръбичка от огнеупорна пръст на края. Раздвижен от механизъм от дървени дръжки, рамки, въжета от треви и тежести, той даде силна струя въздух в купчината, повиши температурата и подпомогна химичния процес, който трябваше да даде чисто желязо.
Работата беше тежка. Изискваше се крайно търпение, крайна ловкост от страна на преселниците, за да я изведат на добър край. Но в края на краищата всичко мина добре и окончателният резултат беше шуплива буца желязо, която трябваше да се удря и чука, с една дума, да се кове, за да се отделят разтопените нечистотии. А случайните ковачи нямаха никакъв чук. Но в края на краищата те бяха изпаднали в положението, в което се е намирал първият леяр, и постъпиха, както навярно той е постъпил.
Първата буца, закрепена на дървена дръжка, стана чукът, с който изковаха върху гранитната наковалня втората буца, и накрая се сдобиха с груб, но годен за употреба метал.
Най-после, на 25 април, след много усилия и много труд бяха изковани няколко железни пръчки, които се превръщаха постепенно в сечива, в маши, клещи, търнокопи, мотики и др., за които Наб и Пенкроф заявиха, че са същински скъпоценности.
Но тоя метал не можеше да послужи особено много като чисто желязо, а като стомана.
Те загряха желязото, размесено с въглища на прах, в една ямичка, издълбана в огнеупорна пръст. После изчукаха същата стомана, която можеше да се кове и изстинала, и топла. Умело направлявани, Наб и Пенкроф изработиха брадви и ги закалиха много добре, като ги нажежиха до зачервяване и веднага потопиха в студена вода.
Изработиха и други, груби, разбира се, сечива, като железа за рендета, брадви, брадвички, стоманени листове, които щяха да се превърнат в мотики, в лопати, търнокопи, чукове, гвоздеи, ножици, триони и т.н.
Най-после, на 5 май, след като първият металургичен период привърши, ковачите се прибраха в Комините и навярно новите занятия скоро щяха да им придадат ново предназначение.
Глава XVI
Настъпи 6 май, ден, който съвпада с 6 ноември на Северното полукълбо. От няколко дни небето ставаше все по-мрачно и трябваше да се вземат някои мерки за през зимата. Все пак температурата не беше спаднала още чувствително и един стоградусов термометър, пренесен на остров Линкълн, би показал средно по десет до двадесет градуса над нулата. Тая средна температура не би трябвало да изненадва, тъй като остров Линкълн, разположен навярно между тридесет и петия и четиридесетия паралел в Южното полукълбо, трябваше да се намира при климатичните условия на Гърция и на Сицилия в Северното полукълбо. Но както в Гърция и в Сицилия настъпват страшните студове и има сняг и лед, тъй и на остров Линкълн навярно температурата щеше да спадне през най-тежките зимни дни и редно беше да се предвардят от студа.
Пенкроф, разбира се, имаше известна слабост към жилището, което той самият беше открил; но лесно се убеди, че трябва да търсят друго. Морето нахлу вече веднъж в Комините, помним при какви обстоятелства, и не биваше да се излагат пак на такива неприятности.
— Намираме се в тая част на Тихия океан, където често се навъртат малайски пирати… — подхвърли Смит.