Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
Аштън посрещна погледа й смръщен, но не каза нищо. Тя забеляза раздразнението му, затова продължи бързо:
— Само ще си взема романа. Трябва да е някъде тук, до креслото. — Тя прекоси стаята и взе книгата. Знаеше, че лежи на малката масичка до леглото на Лиарин. Все пак беше успяла да ги прекъсне.
— Ах, Аштън… — Марелда спря на вратата. — Мисля, че чух шум откъм обора, преди да се кача горе. Да пратя ли някого да види какво става? Или сам ще го сториш?
— Ще се погрижа за това — изръмжа Аштън, вече напълно вбесен.
— Да остана ли при Лиарин, докато се върнеш? — Марелда се усмихваше услужливо.
Лиарин отговори рязко:
— Не е необходимо, Марелда.
— Е, добре, лека нощ тогава и приятни сънища — изчурулика Марелда, докато затваряше вратата.
Скърцайки със зъби, Аштън грабна сакото си и го метна през рамо.
— Нарочно го направи!
Лиарин мислеше същото, но не искаше да подклажда още повече яда му.
— Надявам се, че с конете всичко е наред.
— Марелда си го е измислила — отговори Аштън. Лицето му се разведри, когато притегли Лиарин към себе си. — Цяла мъка е да те напусна.
— Би било мъка, ако останеш — прошепна тя. — Аз още не съм готова, Аштън. Върви, моля те, да нагледаш конете и ми остави време да размисля.
Леко почукване накара Аштън да вдигне глава от счетоводната книга. Почти в същия момент часовникът на писалището удари единадесет. Той стана и се протегна, за да раздвижи схванатия си гръб. След лъжливата тревога с конете преди малко каква ли неприятност му се готвеше сега? Отвори вратата неохотно.
Гледката надмина и най-лошите му опасения. На прага стоеше Марелда, облечена в лек отворен пеньоар върху прозрачна нощница. Дрехата откриваше повече, отколкото скриваше. Беше само от една паяжина върху тялото й. Косата й падаше като тъмен водопад по раменете и когато се промъкна в стаята му, сладък, тежък аромат изпълни въздуха. Марелда затвори вратата, облегна се на нея с прелъстителка усмивка и изпъчи малките си гърди. В очите й беше изписана недвусмислена покана. След като той не откликна, тя се приближи бавно към него, докато го принуди да отстъпи, за да избегне допира.
— Мисля, че правиш грешка — каза той. Две дълбоки бръчки прорязаха челото му.
— Никаква грешка, Аштън! — Червените й устни се разтвориха, докато смъкваше пеньоара от раменете си. — Не мога повече да те дебна между брака ти и твоето заблуждение — каза тя театрално. — Дойдох да ти предложа себе си, за да знаеш какво мога да ти дам. Никоя друга жена няма да задоволи страстта ти така, както аз, която те познавам по-добре от всички. Увличаш се по непознати, но те са само временни заблуждения. Все някога ще им се наситиш, но аз ще съм винаги тук, за да те обичам.
Той поклати глава, ядосан от упоритостта й. Ако някога я беше ухажвал пламенно, все пак би разбрал нежеланието й да се откаже от него.
— Съжалявам, Марелда. Аз не съм подходящият мъж за теб, а дори да бях, не съм свободен, за да приема предложението ти.
Но тя не мислеше да се откаже така лесно. Опита се да го омае с нежен, умоляващ глас:
— Ти си толкова свободен, колкото пожелаеш, Аштън, и аз съм дошла по собствена воля, за да ти се отдам. Знаеш, че ме обичаш. Защо се съпротивляваш тогава? Не е ли това по-силно от нас?
За момент Аштън се вгледа смаяно в нея, напълно неподготвен за аргументите й. След това въздъхна дълбоко и се опита да смекчи думите си с почти сърдечна усмивка:
— Мамиш се, Марелда. Трябва да разбереш, че аз обичам жена си. — Усмивката му изчезна и той каза още веднъж, подчертавайки всяка дума: — Обичам Лиарин.
Най-после Марелда схвана смисъла и за няколко секунди у нея настъпи страшна промяна. Кадифената усмивка се превърна в гневно фучене. Тъмните й очи пламнаха и тя се нахвърли със съскане върху му, като се опитваше да му издере лицето.
— Марелда, успокой се! — каза й остро той, хвана я за китките и я задържа на разстояние от себе си, докато тя се извиваше бясно насам-натам. — Няма да стигнеш доникъде така.
От гърлото на Марелда се чу ръмжене, тя се отскубна, наведе се за пеньоара, нахлузи ръкавите и завърза колана. Ружът и тушът на миглите й контрастираха толкова рязко с бледия й тен, че с изкривеното си от гняв лице, подобно на маска, заприлича на някоя евтина проститутка. С трескави, резки движения тя прокара ръка по косата си и обсипа Аштън с най-долни улични ругатни. Веждите му се вдигнаха развеселено.