Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)

С времето отговорът на този въпрос стана съвсем ясен. Оказа се, че Хувър наистина е искал „да изиграе“ Стивънсън. Той намрази Британския координационен център и искаше да му подреже крилата. Това мажеше да бъде постигнато, като се организира връзката с пета секция непосредствено в Лондон, а не чрез центъра на Стивънсън. Освен това Хувър изпитваше естествено желание да се сближи с МИ-5. Подобно на отдела за сигурност към ФБР МИ-5 беше чисто контраразузнавателна организация. МИ-5 имаше неприятности със СИС, а Хувър — с УСС. И най-главното беше, че доколкото МИ-5 действуваше на британска територия в представите на Хувър интересите на тази организация не можеха да се сблъскат с интересите на ФБР, чиято юрисдикция се ограничаваше в Западното полукълбо. По-кратко казано, Хувър преследваше двойна цел — да придвижи центъра на сътрудничество от Съединените щати в Англия и колкото може по-тясно да се сближи с МИ-5.

Всичко това никак не се хареса на Каугил. Той би искал да вземе обмена на цялата контраразузнавател-на информация с американците в свои ръце. Като не съумя да постигне това, той реши да ограничи обмена между ФБР и МИ-5 до минимум. Официално Каугил обясни, че МИ-5 може да предава информация на ФБР, получена от СИС, без задължителното съблюдаване на секретността на източниците на СИС. Аз никога не чух да се е случило нещо подобно, но аргументите на Каугил звучаха в известна степен убедително, а в условия на война повече или по-малко благовидни аргументи често се вземаха за достатъчно солидни. В действителност тези аргументи изцяло бяха лишени от всякакво основание. Самият Каугил демонстрира това със своето либерално отношение към УСС. Ако информацията беше достатъчно деликатна за предаване от МИ-5 и ФБР, разбира се, тя не трябваше да достига до „шепата безделници“ на Пирсън но това ставаше. Каугил видя в УСС гъвкав инструмент, чрез който може да укрепи своите позиции в борбата против ФБР и МИ-5. Твърдостта на позицията на Каугил в случая беше очевидна: колкото и да вилнееше Хувър никой в Англия не можеше да оспори необходимостта от връзка между Каугил и УСС. Опитът да се направи това от страна на МИ-5 например би значело, че МИ-5 се присъединява към оценката на Пирсън за УСС. Тънкостите на междуведомствената дипломация се изправяха като непреодолимо препятствие на пътя на истината.