Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)

Новите ми задължения бяха свързани по-скоро с политиката, отколкото с разузнавателната работа. По-горе споменатите специални групи, придадени към армейските щабове, получиха името специални контраразузнавателни подразделения (СКП). Този термин — истински американизъм — беше отстъпка, предизвикана от това, че Върховното командуване се оглавяваше от американец. Раздадоха ни също нови печати с надпис „Топ сикрет“ вместо „Моуст сикрет“30. Всичко това беше само прелюдия към последвалите събития, но тогава англичаните със своята наивност се отнасяха възторжено към своя „скъпоценен Айзенхауер“.

Нашата основна работа, ако мога така да я нарека поради липсата на по-подходяща дума, в това време засягаше отношенията ни с французите. За известно време към пета секция беше прикрепен един голистки контрараз-узнавач с неопределени функции. Към него зачислиха най-красивата секретарка поради това, че тя говореше френски, а по отношение на останалото бе държана на почетно разстояние. Трудно е да се каже кпкво караше Каугил да проявява сдържаност по отношение на Паси, възглавяващ деголовската разузнавателна организация — Централното бюро за информация и действие. Затова, когато политическата ситуация рязко се измени и неотдавнашните врагове Дарлан и Жиро станаха приятели, Каугил с разтворени обятия посрещна вишист-кия контраразузнавач майор Пайол. Майорът се оказа много приятен човек и враждебното му отношение към страните от оста не предизвикваше съмнение. И все пак никак не можах да разбера каква полза за интересите на разузнаването принасяше поетото от Каугил задължение да защищава Пайол от всички и от всичко. Възможно е Каугил да не е могъл да се отнесе към него по друг начин. Какво се получи в края на краищата от всичко това, аз не разбрах. Преди този въпрос да се разреши, ако той въобше имаше решение, аз потънах в проблемите на италианската кампания.