Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)

През втората половина на 1942 г. пристигна вест, че по принцип е взето решение за нахлуване в Северна Африка. На пета секция възложиха задължението бързо да доставя информация в щабовете на армиите, готвещи се за нахлуването. Материалите, които предстоеше да се изпращат, трябваше да се отнасят до дейността на абвера и на италианската разузнавателна служба в Северна Африка, а също и до симпатизиращите им хора от специалните служби на вишисткия режим Каугил видя в това и трудности, и нови възможности. Трудност представляваше осигуряването на секретността на източниците на секцията, включително и на радиозасичането при предаването на материали, насочени към армейските щабове. Каугил неоспоримо доказа, че това може да стане, като към щабовете се придадат специални групи сътрудници от пета секция или нарочно подготвени хора. Побеждавайки по тази точка, Каугил без труд доказа, че ще може да изпълни новите задължения само при значително увеличено финансиране. От тази битка той също излезе победител — успя да разшири щата и да повиши заплатите на много сътрудници.

Мимоходом ще отбележа, че разширяването на апарата ми даде възможност да установя най-приятно познанство с двама души. За усилване на пета секция при нас се върна Греъм Грийн от Фритаун, където следеше, както се предполагаше, интригите въз вишистка Франция. Дано той ми прости за откровеността, но не мога да си припомня никакви негови блестящи постижения в Западна Африка. Може би французите не си служеха с интриги? Аз помня обаче съвещанието, на което се обсъждаше предложението на Грийн за използуването на един мизерен бордей за разложение на французите и на двамата самотни немци, заподозрени, че шпионират английските кораби в Португалска Гвинея. Предложението се обсъждаше напълно сериозно. Отхвърлиха го само защото изглеждаше малко вероятно това да помогне за получаване на важни разузнавателни данни. За щастие, назначиха Грийн в подсекцията при мене, където му поверих Португалия. На него му доставяше удоволствие да се подиграва с УСС и неговите хапливи коментари по повод на входящата преписка служеха всекидневно за развлечение на всички. Приблизително по това време на нашия хоризонт се появи Малкълм Макгеридж. Той винаги имеше възмутено-разтревожен вид. Отначало го изпратиха в Лоренсу-Маркиш, твърде далеч, според мене. Негов главен противник стана италианският консул Кампини, който усърдно донасяше за придвижването на английските кораби. Аз се зарадвах, когато интересът на секцията към Кампини секна и върнаха Макгеридж, като му поръчаха да се занимава с различните аспекти на френските дела. Неговата упорита опозиция към политиката на деня (каквато и да беше тя) внасяше нещо човешко в нашия живот. Няколко дена преди нахлуването в Северна Африка Каугил ме попита не бих ли се съгласил аз да отговарям за този район. Преди това Северна Африка влизаше във френското направление, но по неизвестни на мене причини беше решено, че предаването й под мое ръководство ще донесе само полза. По това време ние успяхме достатъчно основателно да притиснем до стената абвера в Испания и Португалия, редовно залавяхме немски агенти и аз нямах основание да се откажа от допълнителните задължения. Лично мене ме устройваше възможността да съм по-близо до активните бойни действия. Разширяването на сферата ми на действие в този критичен момент вдъхваше надежда, че в бъдеще успоредно с придвижването на съюзническите армии кръгът на моите задължения ще стане още по-широк. С времето тази надежда се оправда.