Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
— Жалко, че някой е злоупотребил с него. Интелигентно и скъпо животно е, освен това не е стар. На около пет години е.
— И Хъни така смята.
— Винаги ли си проявявала склонност да прибираш изпадналите? — попита той и тя разбра, че не става въпрос само за Джо.
— Само интересните — Рейчъл долови как в гласа й се прокрадна напрегнатост и се чудеше дали и Сейбин я забелязва, ако изобщо можеше да предположи причината за това. С дясната си ръка той леко разтъркваше голото й рамо, едно невинно докосване, ако не се смяташе, че това й доставяше удоволствие. Една светкавица в тъмното небе я накара да вдигне поглед и тя се зарадва на този повод.
— Изглежда ще вали. Тази сутрин премина градоносен облак, но не капна нито капка — тутакси удари гръм и няколко тежки дъждовни капки паднаха върху тях. — По-добре да влезем в къщата.
Сейбин й позволи да му помогне да се изправи, ала реши сам да се изкачи по стъпалата. Джо стана и се свря под колата. Точно когато Рейчъл заключваше мрежестата врата, над главите им се разнесе оглушителен гръм, небето се отвори и се изля пороен дъжд. Температурата започна да се снижава от свежия и хладен дъжд, а вятърът породи лека мъгла, която нахлу през мрежестата врата. Смеейки се, Рейчъл затвори дървената врата и я заключи, после се обърна и се озова в прегръдката на Сейбин.
Той не каза нищо. Просто хвана косите й, наведе назад главата й и доближи устни до нейните. Целият й свят потрепери и се разклати. Тя стоеше с ръце върху голите му гърди и му позволяваше да я целува, неспособна да направи каквото и да било, освен да му даде това, което бе пожелал. Устните му бяха твърди, както и предполагаше.
Бяха жадни. Целуна я бавно, страстно и опитно. Езикът му се преплете с нейния и Рейчъл усещаше наболата му брада по нежната си кожа.
Невероятното удоволствие я стресна и тя се отдръпна от устните му. Гледаше го с широко отворени очи.
Сейбин стегна юмрука си в косите й.
— Страхуваш ли се от мен? — попита грубо.
— Не — прошепна Рейчъл.
— Защо тогава се отдръпна?
Нищо не можеше да направи, освен да му каже истината, докато го гледаше в сгъстяващата се тъмнина, а бурята навън бушуваше над главите им.
— Защото е прекалено много.
В черните му очи се разрази друга буря.
— Не — рече той. — Не беше достатъчно.
Седма глава
Напрежението в Рейчъл нарастваше. С напредването на нощта то ставаше все по-голямо и по-голямо. Той не я целуна втори път, не я докосна отново, но я наблюдаваше, а това в някои отношения беше по-лошо. Силата на погледа му беше като физическо докосване, което я галеше и изгаряше. Тя не съумяваше да води неангажиращ разговор, за да намали напрежението, тъй като всеки път, когато го погледнеше, Сейбин все я наблюдаваше. Те се нахраниха, после Рейчъл включи телевизора за разнообразие. За нещастие програмите не бяха много разнообразни и той продължи да я наблюдава, така че тя отново го изключи.
— Искаш ли нещо за четене? — най-после попита Рейчъл отчаяно.
Сейбин поклати глава.
— Прекалено съм уморен, а и проклетото главоболие се засили. Мисля, че ще си лягам.
Той наистина изглеждаше уморен, ала в това нямаше нищо чудно. Беше на крак от дълго време, като се има пред вид, че същата сутрин беше дошъл в съзнание. Тя също бе уморена. Събитията от деня бяха изпили силите й.
— Нека първо взема душ. После ще ти помогна да легнеш — рече Рейчъл и Сейбин кимна.
Тя набързо взе душ, облече най-скромната си нощница и накрая си сложи лека роба, която завърза с колан. Той чакаше в спалнята, когато Рейчъл излезе от банята. Останалата част от къщата беше тъмна.
— Не знаех, че една жена може да остане в банята по-малко от половин час.
— Не се заяждай — отвърна тя меко, като се чудеше дали изобщо Сейбин вижда усмивката й.
Той развърза панталоните си и те се свлякоха. После закуцука към банята.
— Ще се измия, доколкото мога, а после ще те извикам да довършиш останалото, става ли?
— Да — отговори Рейчъл и гърлото й се сви при мисълта за нов допир до тялото му. Не че преди не беше го мила, но сега беше буден, а и беше я целунал. Именно нейното желание към него, а не притеснението, че Сейбин може да направи нещо, я изнервяше. Той все още беше в голяма степен инвалид, за да прави сериозни опити към нея.
Сега нямаше нужда да спи с него. И за двамата щеше да е по-лесно, ако тя не превръщаше мухата в слон и просто си измайстори дюшек, преди Сейбин да беше излязъл от банята. Взе няколко юргана от дрешника и ги постла на пода, после от леглото свали една възглавница и я метна долу. Нямаше нужда от завивка, робата беше достатъчна.