Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
Би Би я гледаше усмихнат от снимката. Не беше предателство да обичаш някой друг. Той би желал тя отново да обича.
Беше й мъчително да възприеме идеята. Рейчъл не обичаше повърхностно. Когато се отдадеше, правеше го с цялата си страст, което не беше нито лесен, нито обичаен начин да обича. Мъжът в леглото й не би одобрил отдаването й. Нямаше нужда от кристална топка, за да разбере, че Сейбин беше от мъжете, в които се съчетаваха ледена липса на емоции и огнена чувственост. Той живееше за опасностите на професията си, а работата му не предполагаше емоционални връзки. Можеше да я обладае с груба, жадна страст, а после спокойно да си тръгне и да се върне към живота, който си бе избрал.
Тя мрачно огледа кабинета си. Все пак нямаше да може да работи. Прекалено обърканите й емоции не й позволяваха да се заеме нито с подготовката на курса, нито с работата върху ръкописа. Беше попаднала в деликатна ситуация, ала дали положението нямаше да стане още по-деликатно? Всъщност можеше да ползва някой практичен съвет. Изведнъж усмивка озари лицето й. В спалнята си имаше специалист. Защо да не използва неговите познания, докато все още бе тук? Ако не друго, поне щеше да уплътни времето му. А собственото си време можеше да уплътни, като оплеви градината. Беше късен следобед и слънцето не беше така безмилостно. Можеше да свърши нещо полезно.
Здрачът бързо се превръщаше в мрак. Рейчъл бе почти свършила в градината, когато чу как едновременно мрежестата врата се отвори и Джо скокна внезапно от края на реда, където работеше тя. Рейчъл изкрещя името на Джо и се изправи на крака. Знаеше, че няма да достигне кучето навреме, за да го спре.
Сейбин не се спря. Джо се поколеба, когато Рейчъл му изкрещя, вниманието му внезапно се раздвои, а Сейбин използва промеждутъка и седна на стъпалата. Така беше уязвим, но не беше непосредствено застрашен. Джо се спря на метър разстояние. Клекна, а козината на гърба му настръхна.
— Отдръпни се — каза Сейбин с равен тон, когато Рейчъл се приближи и се опита да застане между него и кучето. Тя с готовност би използвала себе си вместо щит. Той мислеше, че кучето нямаше да я нарани нарочно, ала ако то нападнеше и Рейчъл се опиташе да го защити… Сейбин трябваше да си изясни отношенията с Джо, а това можеше да стане и сега. Тя се спря при командата му, но нежно заговори на кучето, за да го успокои. Ако то нападнеше, нямаше да може да го удържи. Какво си въобразяваше Сейбин, като излизаше просто така? Та нали знаеше, че Джо не обича мъже?
— Джо, долу — твърдо каза Сейбин. Както и предишния път, командата предизвика у Джо само ярост. Рейчъл се приближи, готова да скочи, ако Джо направеше движение да атакува. Сейбин я предупреди с поглед. — Джо, долу — той повтори командата отново и отново, все с тих, равен глас. Джо се доближи на сантиметри от босите нозе на Сейбин и оголи зъби. Тя се задъха, хвърли се върху кучето и обгърна с ръце шията му. Всяко мускулче в тялото му трепереше. То не й обърна внимание, погледът му беше прикован в мъжа. — Пусни го и се дръпни настрана — заповяда Сейбин.
— Защо просто не се прибереш в къщата, докато го държа?
— Защото ще съм затворник, докато той не ме приеме. Може да ми се наложи да си тръгна бързо, а не желая да се притеснявам и заради кучето.
Рейчъл коленичи до Джо. Пръстите й ровеха и галеха козината му. Сейбин вече възнамеряваше да си тръгва. Е, тя нали знаеше, че така ще се случи. Бавно пусна кучето и се отдръпна.
— Джо, долу — отново каза Сейбин. Рейчъл затаи дъх и зачака следващата реакция. Тя виждаше как Джо трепери, ушите му се дръпнаха назад. Сейбин повтори командата си. За миг кучето се поколеба и бе готово да нападне, ала после внезапно отиде до Сейбин и зае позиция. — Седни — каза Сейбин и Джо седна. — Добро момче, добро момче. — Той сковано потупа кучето по главата с лявата си ръка. За миг Джо издърпа ушите си назад и тихо изръмжа, но не се опита да хапе. Рейчъл бавно въздъхна и от облекчение краката й се подкосиха. Сейбин й хвърли бърз среднощен поглед. — А сега ела и ти седни до мен.
— Като кучето ли? — заяде се тя, ала охотно седна на стъпалото до него. При това движение Джо скочи и застана пред тях. Ушите му отново щръкнаха назад.
Сейбин я прегърна с дясната си ръка и я доближи до голите си гърди, като внимателно следеше кучето. На Джо никак не му се хареса това. В гърдите му се зароди глухо ръмжене.
— Ревнува — отбеляза Сейбин.
— Или си мисли, че можеш да ме нараниш — ръката му й пречеше да диша и за да не мисли за това, Рейчъл протегна ръка към Джо. — Всичко е наред. Ела тук, моето момче. Хайде.
Джо предпазливо се доближи. Първо помириса протегнатата й ръка, после коляното на Сейбин. След миг легна на земята в краката им и сложи глава върху лапите си.