Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
И двамата познаваха и приемаха рисковете на професиите си. Дори бяха говорили за тях, като се държаха за ръце през нощта и обсъждаха предстоящите опасности с надеждата, че като ги изкарват на повърхността, могат да ги овладеят. Професията й на разследващ репортер я научи да стъпва на пръсти и Рейчъл стана много добра във всичко, което избираше да прави. Работата на Би Би в Агенцията за борба с наркотиците беше по принцип опасна.
Вероятно бе имал предчувствие. Веднъж я беше прегърнал силно в мрака и й беше казал:
— Скъпа, ако нещо се случи с мен, помни, че възможностите ми са известни и аз с желание поемам рисковете. Мисля, че работата си струва и ще направя всичко възможно за нея, също както и ти не би се оттеглила от някоя опасна история, само заради собствения си комфорт. Дори на хората, които никога не поемат рискове, се случват злополуки. Да играеш на сигурно не е гаранция. Кой знае? Твоята професия може да се окаже дори по-опасна от моята.
Пророчески слова. До края на годината Би Би бе мъртъв. Докато разследваше миналото на някакъв политик, Рейчъл откри злоупотреба с наркотици. Нямаше доказателства, ала вероятно въпросите й бяха подразнили политика. Една сутрин тя закъсняваше за полет до Джаксънвил, а бензинът в колата й беше привършил. Би Би й хвърли ключовете от неговата кола и каза:
— Вземи моята. Аз имам достатъчно време да заредя на път за работа. Ще се видим довечера, скъпа.
Но не се видяха. Десет минути, след като самолетът се отлепи от земята, Би Би запали колата й и бе убит на място от бомба, свързана със запалителното устройство.
Рейчъл приключи разследването, потънала в мъка, и сега същият политик излежаваше доживотна присъда без право на помилване за търговия с наркотици и за убийството на Би Би. Тогава тя се отказа от кариерата на разследващ репортер и се върна в Диамантения залив, за да се опита да намери смисъл да продължи да живее. Спокойствието, спечелено с висока цена, ала най-после само нейно, й помогна да намери удоволствие в работата отново в тихия живот тук, в залива. Беше постигнала удовлетвореност, но не беше срещала любовта оттогава. Дори не беше изкушена. Не желаеше да излиза с никого, не желаеше мъж нито да я целува, нито да я докосва, нито да й прави компания.
До този момент. Рейчъл нежно докосна стъклото върху усмивката на Би Би. Беше невероятно болезнено и трудно да се влюби. Каква подходяща фраза! „Да се влюби.“ Тя определено се влюбваше и не можеше да възпре този устрем надолу, въпреки че не беше сигурна дали бе готова за това. Чувстваше се като глупачка. В края на краищата, какво знаеше за Кел Сейбин? Достатъчно, за да излязат чувствата й извън контрол, това беше неоспоримо! По някакъв начин бе го заобичала от самото начало, интуицията й бе подсказала, че той ще се превърне в много важен за нея човек. Защо иначе се беше борила така отчаяно да го прикрие и да го защити? Дали би поела риска да се грижи за някой друг непознат? Много романтично от нейна страна да предположи, че всичко е било предначертано. Друго обяснение би било древната поговорка, че животът принадлежи на този, който го спаси. Дали това не беше примитивно предопределение, някакво обвързване, наложено от опасността?
При този развой на мислите си Рейчъл горчиво се изсмя. Какво значение имаше? Можеше да си седи така цяла нощ и да си мисли за правдоподобни и неправдоподобни обяснения, ала това нямаше да промени нищо. Въпреки волята и логиката, тя вече беше наполовина влюбена в този мъж и нещата се влошаваха.
Сейбин се опитваше да я прелъсти. Не беше във форма за такова нещо, но като се имаха предвид върховните му сили, вероятно щеше да се възстанови много по-бързо от обикновените хора. Част от нея потрепери при мисълта да прави любов с него, ала другата половина, по-предпазливата, я предупреди да не се оставя да се забърка с него до такава степен. Ако го направеше, щеше да поеме дори още по-голям риск, отколкото само да го крие и да се грижи за здравето му. Рейчъл не се страхуваше от физическия риск, но емоционалната цена, че се бе влюбила в такъв мъж, можеше да бъде твърде висока.
Пое си дълбоко въздух. Не можеше да оразмери чувствата си и желанието си като в рецепта. Не беше от хората, които се контролират и им липсват емоции. Можеше само да приеме факта, че го обича и оттам нататък да се справя с това.