Съкровищата на Дяволската планина
- Автор: Христофоров Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съкровищата на Дяволската планина». Краткое содержание книги:
Бяхме ли се спасили с нашето бягство? Ние трябваше да минем оттам и хиените щяха да вървят подир нас като кучета, докато някой падне, за да го разкъсат.
Колко имаше още, докато слезем в тая пустиня, която трябваше да замени зеления ад? Това знаеха само маймуните и ягуарите.
На обед се прибрахме в лагера, за да споделим с Пърси Норман и Игор Незнакомов нашето огорчение, че ни очаква по-страшно слизане от това, което имахме досега.
Приятна хладина полъхваше от близостта на Карао. Искахме поне за няколко часа да не мислим. Приготвихме си по едно голямо бананово листо и се качихме в чувалите да поспим, покрити с това свежо одеяло. Шумът на джунглата, който досега приемахме като нещо естествено и не му обръщахме внимание, неочакз вано стана непоносим — слушахме как тече река Карао, как папагалите се караха, как пищяха маймуните и пукаха от вятъра дърветата. Напразно се заблуждавахме, че в зеления ад може да се спи денем. Цялата тежест на този невъобразимо отчайващ шум бучеше в главите ни. Пърси Норман се въртеше в чувала и пъшкаше. Почна да ругае, че никой не желаел да му помогне, без да каже за какво. Алън Ландис му се закани, че ако не млъкне, и него ще застреля. Започна се караница, която принуди и двамата да излязат от чувалите си, за да се бият. Разтървахме ги и повлякохме Алън Ландис към блатото. Лудостта ги беше обхванала и едва ги спасихме да не се разстрелят помежду си.
Мартин Ларсензвей хвана под ръка Алън Ландис и го помъкна по пътеката. Американецът се дърпаше и проклинаше Пърси Норман. Откъм блатото се вдигна страшна олелия. Ставаше нещо. Алън Ландис не можа да издържи. Той се отскубна от ръцете на Мартин Ларсензвей и изтича да разтървава демоните. Пружината на неговите нерви се скъса. Изтичахме след него по посока на врявата. Цяло стадо маймуни и безброй папагали крещяха с пълно гърло. Когато ги приближихме, те продължиха да крещят, да слизат и се качват по лианите. Алън Ландис беше спрял до брега на блатото. Той нямаше нито мачет, нито друго оръжие. Ние го бяхме обезоръжили, за да не убие Пърси Норман. Тук той стоеше като омагьосан и гледаше как една анаконда (боаудушвач), налапала задната част на една маймуна, я дърпа, за да я откъсне от лианата.
Боатаудушвач беше изтеглила малката маймунка заедно с лианата чак до блатото и продължаваше да я тегли. По-голямата част от анакондата лежеше във водата. Малката маймунка, смъртно уплашена, с изразителни, но тихи викове не преставаше да се дърпа. Тревогата от това покушение беше обхванала папагалите и туканите, които си въобразяваха, че с лудото си крещене могат да уплашат чудовището.
Анакондата, скрита във водата, от мързел не искаше да излезе от леглото си и продължаваше да изтощава животинчето. Нямаше какво да се прави. Маймунката беше симпатична, а искахме да зарадваме и туканите. Нахвърлихме се на змията и под мястото, където предполагахме, че е налапала краката на маймунката, отрязахме с няколко удара главата й. Отмалялата маймунка в здраво стиснатата уста на змията почувствува облекчение и се отпусна на лианата. Папагалите веднага спряха да крякат, слезнаха на по-долните клони на лианата и със своето „ко-ко-ко“ искаха да свестят припадналата си приятелка.
Направихме нужната операция, освободихме маймунката и след едно раздрусване и потапяне в блатото я свестихме. Влачейки задната си част, тя се опита да стане, но не успя. Папагалите я наблюдаваха отстрани и не знаеха как да й помогнат. Немощна, тя можеше да стане плячка на друг звяр.
Понеже нямахме друга работа, пренесохме я при чувалите за спане с надеждата, че ще се оправи. Игор Незнакомов, заровил се в наноса на реката да търси диаманти, не видя маймунката. Иван Горилата го извика и го запозна с втората си братовчедка. Не бяха се изминали и десет минути, откакто напуснахме блатото, и папагалите, заинтересувани за съдбата на маймунката, се обадиха от клоните на банановото дърво. Разказахме на Пърси Норман и на Игор Незнакомов за патилата на маймунката и как сме я освободили. До късно през нощта папагалите пазеха щастието на своята малка приятелка, видяха как я нахранихме и чак тогава отидоха да спят.
В джунглата няма безопасни забавления. Върху всяко листо, паднало на земята, и върху всяко дърво е написан знакът на някое събитие. Най-малката и незначителна подробност, ако се пропусне, означава по-късно може би фатална развръзка.
Доста време измина, откакто папагалите бяха изчезнали. Пърси се сви в чувала си за спане, а ние насядахме около огъня с пушки на коленете. Наоколо беше непрогледна нощ. Няма нищо по-страшно от това да си нащрек в очакване на неизвестна опасност. Студът ни облъхваше в гърба. Отпред пламъците на огъня ни осветляваха. Изреждаме впечатленията си от това, което ставаше между нас и около нас. Алън Ландис, вече успокоен малко, се чудеше какво става с него, как е можал да вдигне ръка да убие Пърси Норман. Той се разкайваше, задето е избързал и извадил пистолета си.