Съкровищата на Дяволската планина

Питонът на магьосника беше се увил около бедрата на Иван Горилата. С последни усилия нашият приятел се мъчеше да отслаби стоманените пръстени, които вече пълзяха към кръста и гърдите му. Още няколко мига и смъртоносната спирала от стегнати мускули щеше да смаже най-близкия ми човек. Хвърлих се и с един удар отсякох отвратителната съскаща глава. Спиралата бавно се разпусна и се свлече на земята. Обхванати от ярост, всички се нахвърлихме с мачетите върху нея и за няколко минути я надробихме.

Иван Горилата се отпусна изнемощял от преживения ужас и от отчаяната борба, докато ние заличавахме следите на престъплението. Изметохме надробеното месо в Карао, а мястото старателно разорахме с мачетите.

Върнахме се обратно на мястото, където лежахме на пясъка. Тук Иван ни разказа приключението си. Той спокойно достигнал брега на блатото и без да подозира нищо, се загледал в плуващите по повърхността растения. Изведнъж върху него се хвърлил питонът. В последния миг Иван успял да се дръпне и това го спасило, защото питонът не можал веднага да се увие около гърдите му. Останалото беше вече известно и на нас. Ако се бяхме забавили само няколко секунди, всичко щеше да бъде свършено. Оставаше само загадката: защо питонът се е хвърлил върху Иван. Трябваше да приемем само две обяснения. Или индианците знаят, че блатото е мястото, където чудовището ловува, та не доближават бреговете му, или питонът е отличил Иван от познатите му вече жители на селището.

Да скрием убийството на питона не беше трудно. Но какво ни очакваше занапред? Нямаше и съмнение, че магьосникът в никакъв случай не би ни простил.

Преструвахме се на заспали и внимавахме да чуем нямаше ли някой да се зададе от селището.

Тишината ни потискаше. Очаквахме да ни обвинят в убийството на питона. В това бяхме напълно сигурни. Магьосникът познаваше навиците на своя дресиран помощник. Кой друг освен нас би се осмелил да убие свещения питон!

Войнственият крясък на орляк птици прелетя над Карао. Орлякът се издигна във въздушната бездна: почна да слиза върху скалата.

— Съжалявам, че ни липсва повече сила от тая на магьосника — прошепна Игор Незнакомов.

— Не зная защо превръщаме прекрасния си живот в мъчение, за да задоволяваме апетита за фокуси на един мошеник — намеси се Иван Горилата. — Нека обсъдим спокойно как ще реагираме, в случай че магьосникът ни обвини в убийството на питона! Аз съм разочарован от вашето омърлушване. Безполезно е смущението ви, то може само да ни вкара в устата на вълка. Предлагам да отидем при багажа си, да отворим всички сандъци, да изберем онова, което е най-необходимо, и го приготвим за опаковане в спалните чували като раница. Нека види магьосникът, че се стягаме за заминаване. Друг е въпросът, ако той се опита с тайнствената си сила да хипнотизира някого от нас. Тогава ще му покажем, че нямаме време за губене. Аз пръв ще му тегля куршума.

— Ще бъде низост, ако някой се поддаде или уплаши от магьосника или от неговите поданици. На стотина километра оттук няма, доколкото разбрах от магьосника, друго индианско племе — каза Мартин Ларсензвей. — Той говори като дете, което се учи да ходи, и ни смята за зависещи от неговото благоволение. Ще вземем една от техните лодки и ще продължим пътя си, докъдето това бъде възможно. Реката Карао има много бързеи и катаракти. На всеки случай да бъдем готови за най-лошото.