Съкровищата на Дяволската планина
- Автор: Христофоров Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съкровищата на Дяволската планина». Краткое содержание книги:
Нощем чувахме как Пърси Норман високо бълнува, смее се гласно като животно насън. Когато на другата сутрин го питахме защо се смее, той ни обвиняваше, че сме сънували и изглеждаше жалък, покрусен и отчаян.
Това бяха мъчителни моменти. Той почна да се съмнява в себе си. Разстроеното му лице ни плашеше. Унесе се в замисленост, почна да говори несвързано. В подсъзнанието му се трупаха фантастични мисли, които не смееше да сподели с никого.
Непрекъснатото слизане и катерене беше неизбежно. Често се случваше някой да се срине и падне от скалата долу. Силите ни едвам издържаха нечовешката умора. На всичко отгоре преследваше ни и невидимият страх, хвърляше ни ту в раздразнителност, ту в безчувствена унесеност и в глъбината на душевното ни състояние настъпваха опасни колебания. Алън Ландис открито буйствуваше и с мъка успявахме да го удържим от някоя фатална стъпка. Мартин Ларсензвей, Иван Горилата и Игор Незнакомов показаха повече самообладание, преодоляваха упорито препятствията и не се плашеха толкова от призрака на смъртта. Те си подхвърляха закачки, които още повече вбесяваха англичанина и американеца, изгубили безвъзвратно волята и чувството за живот.
След дълго и изнурително спускане най-после забелязахме че Карао се освобождава от теснината на скалите. Безбройните завои и бързеи се свършваха. Водата на реката се връщаше, въртеше се и преобръщаше това, което беше смъкнала от височината. Изкачихме последния превал и пред нас в здрача на настъпващата нощ се откри лицето на червената пустиня. Под нас, в гора от палми и в сянката на мангровите дървета, се разстилаше като оазис голямо езеро. Ние бяхме направили невероятното. Сами бяхме преминали през най-непроходимата част на Дяволската планина, бяхме победили зеления ад. Пред нас предстояха още много и много трудности, опасностите не бяха се свършили. И все пак ние се чувствувахме победители.
Каторжникът от Канена
Оазисът представляваше тясна джунгла около едно езеро, образувано от разливането на река Карао. Голяма пустиня, лабиринт от проходи, закриляни от пагоди, кули и терасовидни високи брегове, започваха над езерото. Цялата пустиня представляваше дъно на древно море. В нея работеше от няколко години американска палеонтоложка експедиция да търси остатъци от вкаменелости от динозаври и др. Ние щяхме да търсим само нашия път, през който да се измъкнем от Дяволската планина.
Езерото беше дълго около километър и широко около четиристотин метра — един естествен язовир, в който се вливаше и изливаше река Карао, след като се освободеше от всички мръсотии. Чиста като сълза, водата на Карао се спускаше в пустинята, правеше къси завои, освежаваше малко растителност по двата бряга и се вливаше на шестдесет километра по-долу в реката Карони. Точно какво представляваше тая безводна пустиня, която видяхме от височината, с нейните мистериозни пресечени конуси и лабиринт от неравни, непроходими и дълбоки стотици метра ходове — ние не знаехме.
Вулканически кварцитови, глинести и покрити с вулканична пепел пластове са били подлагани на ерозии от дъждовете и ветровете. Палмовите сенки, студената вода за пиене, изобилието на диви патици и хилядите тонове нанос около езерото ни предлагаха блестяща почивка. Смущаваше ни скритата неизвестност отляво и отдясно, замаскирана от привлекателните палми и песента на птиците. Разточителната природа беше този път добродушна и към нас. Магията на романтичното очарование прекрасно подействува и върху нас. Успокоихме се и за първи път върху измъчените лица на Пърси Норман и Алън Ландис се появи спокойна усмивка.
Избрахме уж безопасна зона и завързахме чувалите си за спане. Проучихме околността и не открихме опасност от комари. Буйните води на Карао не позволяваха да се задържат комаровите ларви. Но сме се излъгали. Наоколо имало мочурища и блата, в които милиони комари намираха между камъните място да снасят яйцата си. Още първата нощ имахме възможността да чуем виртуозите на комаровия симфоничен оркестър.
Тук Дяволската планина беше изтърсила цялата си сган от змии, комари, ягуари, чакали, хиени и рисове. В тоя земен рай от Ноевия ковчег не бяха останали само носорозите и индианците.
Оазисът нощем се превръщаше в сборище на ягуарите, чакалите и хиените. И като допълнение над всички гласове се чуваше страхотният рев на пумата, планинският лъв. Който има здрави нерви, нека спи! Ние обаче, колкото и да бяхме телесно и душевно смазани, не можехме.