Съкровищата на Дяволската планина
- Автор: Христофоров Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съкровищата на Дяволската планина». Краткое содержание книги:
Най-лошото беше, че и двамата отказаха да говорят. Изгледаха ни озлобено, мушнаха се в чувалите и веднага смъкнаха мрежите на лицата си.
Река Карао се разливаше по-надолу и мокреше джунглата. Ивица вода течеше встрани и покрай нея се виждаше утъпкана от животни пътека, която правеше завой и се губеше в гъстата растителност от палми и ни ограждаше буйна свежа Растителност. Блато с жълто-червеникава мътна вода. Около него редица хлебни дървета, диви банани и цитрусови храсти ни идваха като подарък от провидението.
Примамливите плодове на хлебното дърво съперничеха на огромните гроздове от златожълти банани, храсти с натежали нарове бяха заобиколени от кърваво-червени азалии. Сини ириси до самото блато контрастираха с големите бели и червени цветове на лилиите. Жабоци, насядали по листата на лилиите, се приготовляваха за вечерната си репетиция.
Блатото приличаше на угаснал кратер на вулкан. Наоколо се търкаляха късове хематитова желязна руда. Дървовидна папрат, над четири метра висока, не позволяваше да изследваме местността. Впрочем не беше трудно да се отгатне, че се намираме върху рудна шапка. Хематитовите парчета бяха почти чиста желязна руда, но не разполагахме с време, за да я проучим.
Игор Незнакомов беше останал да пази Алън и Пърси, докато ние изследваме пътеката и блатото. Когато се завърнахме, натоварени с храна, Игор Незнакомов ни съобщи, че и двамата бълнували. Това беше лош признак. Как ще водим болни хора през спускащите се канари и падовете на река Карао — не ни беше ясно! Пропасти, гъсталаци, стръмни дерета ни разделяха от червената пустиня. Всеки трябваше да прилага невероятни усилия и умение, за да не падне и си счупи главата или краката.
Първата нощ не ни донесе облекчение. Пърси Норман приличаше на човек, който за първи път открива, че се намира в джунгла. На следната сутрин неговото състояние много не се промени. Поне разбрахме, че е поразен от съсичането на магьосника и убитата млада индианка. Той не можел да си обясни как индианците са разбрали, че магьосникът е убит, как се е предало върху тях неговото зловещо влияние, за да настъпи тоя обрат в отношенията им към нас и младата индианка да има куража да се доближи, когато е виждала насочените пистолети. Наистина това беше много за неговия мозък, вече получил шок след убийството на магьосника.
Алън Ландис стана рано и тръгна по пътеката към блатото. Там го намерихме, че се разхожда и замахва с мачета си по храстите. Малки зелени папагалчета с криви човки се гонеха по храстите и дразнеха Алън Ландис. Големи папагали, тукани, с дълги човки и зелени пера се пощеха на хлебното дърво, на другото дърво две маймуни ядяха банани.
Алън Ландис замахна и удари едно зелено папагалче. Веднага към него се спуснаха туканите с дългите си човки и започнаха да го кълват. Маймуните изпуснаха бананите си и закрещяха. Намесихме се да го отървем. Проклетите животни налитаха от всички страни, та се видяхме в чудо.
В продължение на един час не можехме да се освободим от нападателите. Всички крещяха, скачаха по дърветата и оттам ни нападаха. Утринната мъгла на кълба се разнасяше през златния блясък на изгрева. Слънцето се усилваше и като ореол легна върху низината. Там, в далечината, се очертаваше безкрайната червена пустиня, а между нея и нас лежаха скрити, пресечени от пропасти тераси.
Зеленият ад свършваше някъде по наклона на терасите и ни предаваше на лабиринта от червени конуси, чиято форма ничия човешка фантазия не беше в състояние да измисли.
Мощни ерозии бяха моделирали по меките и по твърдите породи на червените кварцитови пясъчници пагоди с пещери и проходи, неприветливи, представляващи скривалища на орли, хиени и чакали. Подземните води бяха издълбали каверни със страхотни дълбочини и никъде не се виждаше нито един стрък растителност. През далекогледа се виждаха само детайлите на криволичещи проходи, оградени от високи, също терасовидни скали, и никаква друга река освен Карао, която се провираше между пагодите.
По нейния бряг туктаме само се забелязваха ниска растителност и кактуси.
Цялата сутрин се взирахме да открием някъде път, който да извежда вън, зад тая песъчлива скална пустиня. Нищо освен червени, мораво оцветени по върховете скали. На север на много километри панорамата на просторните ерозии беше все същата.