Обектът на престъплението

— В какъв смисъл?

— Стана… закоравяла. Предполагам, че това е точната дума. — Кари вдигна очи към Шон, за да потърси потвърждение, но той остана безразличен. Искаше да чуе мислите, предположенията, подозренията, догадките й, всичко, което би могло да предизвика съмнение в изчезването й. — Някак си бе станала по-груба… във всяко отнощение… видът, походката, езикът й. Дори очите й. Изглеждаше, като че ли на двайсет и две се е простила с младостта си. Разбираш ли какво искам да кажа?

Шон повдигна вежди и кимна, за да продължи.

— Но с мен никога не се е държала грубо. Когато бяхме заедно, все още бяхме хлапета. Ако наистина имаше нужда от нещо, винаги идваше при мен.

Кари сведе поглед, за да подреди спомените си.

— Като с работата?

— Да, помоли ме да й намеря работа. Всъщност беше малко тъжно. Винаги казваше, че предпочита да се самоубие, вместо да робува зад бюрото на някоя стара пръдня. — Бузите на Кари се зачервиха, сякаш се канеше да се усмихне, но не го направи. — Започна като помощничка в офиса ни и въпреки всичко, струва ми се, накрая заобича закона. Започна да посещава подготвителни вечерни курсове, за да кандидатства право.

След това се интересуваше от борсата и винаги носеше със себе си книги за акции и ценни книжа. Беше много умна и се радвах, когато се заемеше с нещо с ентусиазъм.

Шон също се обърна и в продължение на известно време двамата наблюдаваха другите лодки и потока развеселени пешеходци на сушата.

— Разкажи ми за последната ви среща — каза той. — Това може да се окаже полезно.

Кари не отговори веднага. След малко се изпъна и го погледна.

— Беше късно. Имахме среща… Баща ми, аз, Робин и един клиент.

— Да не е бил Джон Крюгер от „Ларами Хоумс“? — попита Шон.

Тя присви очи.

— Точно той. Записано е в полицейския доклад, нали? — В очите й се появи вяла усмивка. Погледите им се срещнаха за няколко секунди.

Имаше нещо повече, това не бе само среща между двама колеги.

— Робин водеше протокола — каза Кари, без да отмества поглед. — Свършихме малко след седем, изпратих я да се прибира и повече не я видях.

— Случи ли се нещо необикновено онази вечер?

— Не, нищо.

— Тя пи ли?

— Не. Нито капка. Аз, баща ми и Крюгер изпихме по чашка, но не и тя.

Как тогава, помисли си Шон, само след около час се е оказала мъртво пияна на плажа? Значи след тази среща се е случило още нещо.

— А известно ли ти е да е вземала наркотици?

— Не е. Сигурна съм. Когато се върна в Нюпорт, беше сериозно пристрастена към кокаина, заради Поуп. Тежеше двайсет кила с мокри дрехи и се бе запътила към нищото със сто километра в час. Но се отърва съвсем сама. Никакви клиники и психоаналитици. Просто си каза, че трябва да престане и престана. Дяволски се гордеех с нея. — Кари се подпря на парапета. — Това е другата причина за яда ми. Всичко в живота й започваше да се нарежда и…

От вратата на салона надникна висок, чернокос мъж и прекъсна разговора им.

— Кари, ела. Чакаме те да ни посвириш на пиано — каза той и махна с ръка.