Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Малко след това една наша приятелка ни каза в Англия, че отивала на почивка в Париж. Веднага я помолихме да се опита да вземе тази толкова недостъпна книга на Антоний Отшелника и поне да запише какво съдържа тя. Нашата позната попълнила фиша, но този път дори не си направили труда да й го върнат. На другия ден тя опитала отново — със същия резултат.
Когато след около четири месеца пак отидохме в Париж и за кой ли път ни върнаха фиша с щемпел „книгата е заета“, видяхме, че играта загрубява, и решихме да хванем бика за рогата. От залата с каталозите се промъкнахме при хранилището, което, разбира се, е затворено за външни лица. Намерихме възрастен добродушен на вид помощник-библиотекар и се направихме на шумни англичани туристи, които знаят френски колкото да си поискат вода. Помолихме го да ни помогне, понеже ни трябва една книга, но не можем да я получим, защото явно не сме наясно какво точно трябва да направим.
Сърдечният библиотекар се съгласи да ни помогне. Дадохме му каталожния номер и човекът отиде в хранилището. След малко се върна и почна да се извинява, че не можел да стори нищо — книгата била открадната, и то от наша сънародничка, някаква англичанка. Попритиснахме го и библиотекарят склони да ни каже името й — беше на нашата позната!
Щом се прибрахме във Великобритания, потърсихме съдействието на Международния книгообмен в Лондон и служителите там се съгласиха да видят за какво точно става въпрос. От наше име Централната национална библиотека изпрати на Националната библиотека в Париж писмена молба за обяснение защо преднамерено се пречи на едно официално провеждано изследване. Не се получи никакво обяснение. Затова пък малко след това най-сетне пристигна извадено на ксерокс копие на книгата на Антоний Отшелника — с изричната молба то да бъде върнато незабавно. Това само по себе си бе крайно необичайно: по принцип библиотеките не искат да им се връщат ксерокопия, на които се гледа като на вторични суровини и които просто се хвърлят в коша.
Когато най-после държахме в ръцете си книгата, бяхме доста разочаровани: напразно бяхме изхабили толкова нерви! Както и книгата на Мадлен Бланкасал, тя бе издадена от Великата ложа Алпина в Швейцария. Но не съдържаше нищо, което да не знаем. Авторът преразказваше съвсем сбито историята на графство Разес, на Рен Льошато и Беранже Сониер. Накъсо, съдържаше подробности, които знаехме отдавна. Просто не виждахме причина някой да я заеме от библиотеката за цяла седмица. Или пък толкова упорито да не ни я дават. Ала най-странното бе, че книгата си беше откровен плагиат. С изключение на няколко думи, добавени колкото за цвят, повтаряше дословно една глава от издание за изчезналите съкровища по света, предназначено за масовия читател — от ония, евтините бестселъри, които само срещу няколко франка можете да си купите от всяка будка за вестници. Или Антоний Отшелника бе преписвал най-безочливо от въпросната книга, или авторите на популярното издание бяха преписвали от Антоний Отшелника.
Подобни съвпадения са нещо обичайно за тайнствеността, витаеща около материалите, които от 1956 г. насам излизат непрекъснато във Франция. И други изследователи са се натъквали на такива загадки. Доста наглед истински имена се оказват псевдоними, а някои адреси, включително на издателства и на организации, са фиктивни. Непрестанно срещахме препратки към книги, които, доколкото знаем, никой не е виждал. Някои документи изчезваха или биваха променяни, случваше се каталожните им номера в Националната библиотека в Париж да са грешни. По едно време чак ни се струваше, че някой си прави дебелашка шега. Ако обаче наистина бе така, тази шега бе широкообхватна и засягаше различни институции, включително финансови. А който си я правеше, явно се бе заел съвсем насериозно със задачата си.
Междувременно се появяваха нови и нови материали, в които като лайтмотив се появяваха познатите теми: Сониер, Рен Льошато, Пусен, „Аркадийски овчари“, рицарите тамплиери, Дагоберт II и династията на Меровингите. В тях често се говореше и за лозарство, за ашладисване на различни сортове грозде, но по-скоро в алегоричен смисъл. Публикациите обаче даваха и нова информация. Например уточняваше се, че Анри Лобино всъщност е граф Ленонкур. Кой знае защо, все повече се наблягаше на значението на Мария Магдалина. Често се повтаряха и две нови имена, придобиващи важност, не по-малка от тази на Рен Льошато: Жизор, крепост в Нормандия от изключително стратегическо и политическо значение в разгара на кръстоносните походи, и Стене в подножието на Ардените, навремето наричан Сатаникум — някогашната столица на династията на Меровингите, където през 679 г. е убит Дагоберт II.