Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Е, все пак можеш да ме сриташ, когато слезеш от там. Кейн използва желанието ти да рисуваш, за да те отклони от търсенето на ключа. Но ти се оказа по-умна от него и го надви.
Малъри гордо вдигна глава.
— Това ми хареса.
— Любимата ми част — съгласи се Зоуи. — Искала ли си някога да пишеш, Дейна?
— Не. — Тя нацупи устни и помисли по въпроса. — Не съм имала подобно желание, но изпитвам нужда да бъда сред книги. Възхищавам се на хората, които ги сътворяват.
— Включително и на Джордън?
— Нека не задълбаваме в тази тема, поне засега. Искам да кажа, че книгите са нещо лично за мен, както изкуството за Мал. Затова мисля, че моят ключ е свързан с тях. Инстинктът ми подсказва, че отговорът е в книга, която съм чела. Отново лично. Ще направя търсене с думи от заглавия. Първо ще въведа „ключ“ и ще видя кои книги ще излязат. — Събра вежди и се замисли. — Може би гледната точка е твърде елементарна, но поне ми дава още една насока.
— Какво ще кажеш да си ги поделим? — предложи Малъри. — Ако направиш списък от книгите, между които смяташ, че е търсената, можем да го разделим на три части и всяка от нас да вземе едната.
— Добра идея. Не знаем какво търсим — продължи Дейна, — но трябва да вярваме, че когато се натъкнем на него, ще разберем, че сме го открили.
— Не е зле да пробваш и с думата „богиня“ — каза Малъри. — Моят ключ беше свързан с фразата „богинята пее“ от напътствията на Роуина. Възможно е следата към твоя да се окаже „една богиня броди, а друга стои в очакване“.
— Логично. — Когато приключи със своята част от стената, Дейна се изправи. — Господи, ще ни заболят очите. Има още нещо. — За да не бездейства, взе валяка си. — Ти откри своя ключ в тази сграда, Мал. Кейн или твоите фантазии я превърнаха в съвършен дом, в който живееш щастливо със семейството си и рисуваш в ателието си. Моите ме отведоха на пуст тропически остров. Не мисля, че ще намеря такова място близо до Вали.
— Не знаеш къде ще попаднеш следващия път.
Дейна остави валяка и ококори очи.
— Господи. Много успокояваща мисъл.
Осма глава
Въпреки че в момента минаваше за безработна, Дейна не помнеше някога да е била толкова заета.
Трябваше да се занимава с Мо, а това бе като да се грижи за четиридесеткилограмов малчуган. Той се нуждаеше от храна, от разходки, от време на време от смъмряне, от игри и зорък надзор.
Посвещаваше се на бояджилък по няколко часа на ден, което я накара да изпитва доста повече уважение към онези, които изкарват прехраната си по този начин. Но забавните игри с Мо й носеха успокоение, а ремонтът — удовлетворение и гордост.
Сградата все още не бе започнала да добива желания облик. Бяха решили първо да грундират всички стени в бяло, преди да ги боядисат в избраните цветове. Но за три упорити, всеотдайни жени, работещи като сплотен екип, бе само въпрос на време да осъществят плановете си.
Дейна имаше стратегия за бизнеса, който щеше да започне да развива след няколко месеца. Бе съставила дълги списъци от книги и й хрумваха интригуващи идеи какво да предлага в кафенето си, какви мебели и съдове да подбере.
Едно бе да мечтае за собствена книжарница, а съвсем друго да се залови с хилядите подробности, свързани със създаването й.
Към всичко това се добавяха и дългите часове, които прекарваше всяка вечер в търсене на насоки към ключа. Четенето бе нейна страст, откакто се помнеше, но сега то бе и мисия. Някъде, в някоя книга се криеше отговорът на загадката. Или поне следващият въпрос.
А ако този отговор или въпрос бе в една от книгите, които бе поверила на приятелките си? Ако го пропуснеха, защото тя бе единствената, способна да го открие?
„Това е пътят към лудостта“, каза си Дейна.
Точно сега, когато имаше толкова много грижи, трябваше да се готви за среща. Бе направила огромна грешка, приемайки поканата.
Явно, наистина полудяваше.
Ако се опиташе да отмени уговорката, Джордън щеше упорито да я преследва, докато търпението й прелее и го накълца с кухненския нож, за което щеше да прекара целия си живот в затвора. Или още по-лошо, самодоволно щеше да й натяква, че й е доказал колко се бои да бъде близо до него.
Далеч по-приемлива бе версията за кухненския нож и женския затвор.
Единственият избор, който й оставаше, бе да отиде въоръжена с целия си арсенал. Щеше да му покаже, че никак не се смущава от присъствието му, и същевременно да го доведе до лудост.
Бе невежа по отношение на ароматите, но намаза тялото си с крем, който ухаеше приятно, преди да сложи най-еротичното си бельо. Не само щеше да даде възможност на Джордън да го види, а и мисълта, че носи черен дантелен сутиен и бикини и ефирни чорапи с жартиери щеше да й вдъхва самочувствие.