Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
Застана пред огледалото и остана доволна от вида си в профил, анфас и полуанфас.
— Чудесно. Изяж се от яд, Хоук.
Повдигна роклята, която бе избрала, от леглото. Изглеждаше измамно семпла, с дълга права пола от ефирна черна материя, но когато я облече, бе съвсем различно.
Изпъна я по тялото си и отново се завъртя пред огледалото.
Овалното деколте добиваше ново измерение, когато корсажът прилепваше към гърдите й, надничащи съблазнително над него. Цепката отстрани разкриваше целия й строен крак и при най-лекото движение.
Сложи обувки с тънък ток, който добавяше десет сантиметра към и без това внушителния й ръст. Никога не се бе смущавала заради височината си. Харесваше й.
Трябваше да благодари на Зоуи за косите си. Бяха лъскави и разпуснати от едната страна, а от другата — прихванати над ухото с малка шнола с лъскави камъчета. „Още нещо неустоимо“, помисли си Дейна. Шнолата служеше не толкова за да придържа кичурите, колкото за блясък.
Сложи парфюм на шията, китките и във вдлъбнатината между гърдите си. След това метна коси назад.
— Сразен си, приятел.
Осъзна, че всъщност с нетърпение очаква вечерта. От седмици не се бе обличала за среща. Освен това не би могла да отрече любопитството си. Как ли щеше да се държи Джордън? Как ли щеше да протече разговорът им? Не можеше да си представи една тяхна среща като зрели хора, а не почти деца.
Трябваше да признае, че е развълнувана. Особено защото бе сигурна, че целта му е да я спечели отново, а тя нямаше никакво намерение да допусне това.
Приближи се към огледалото, сложи ярко червило на устните си, стисна ги и отново ги разтвори с леко пукване.
— Играта започва.
Когато Джордън почука на вратата точно в седем и тридесет, реакцията му бе такава, каквато бе очаквала. Очите му се отвориха широко, а после се премрежиха. Видя как гърлото му затрептя от учестения пулс. Той сви ръка в юмрук и потупа гърдите си, сякаш да успокои сърцето си.
— Опитваш се да ме измъчваш, а?
Дейна закачливо наклони глава.
— Разбира се. Как се справям?
— Зашеметяващо. Вече се гърча в агония.
Тя се усмихна и посегна да вземе палтото си от закачалката. Джордън се промъкна зад нея, наведе се към шията й и вдъхна аромата на парфюма.
— Ако започна да стена, опитай… — Замълча, когато видя книгите. До дивана имаше няколко огромни купчини, на масичката още една, а в кухнята цяло море. — За бога, Дейн, ти се нуждаеш от лечение.
— Не са просто за четене, въпреки че в това няма нищо нередно, във връзка с работата и търсенето ми са. Проверявам една гледна точка към загадката с ключа и се готвя за новия си бизнес с книжарницата.
Дейна облече палтото и се опита да прикрие разочарованието си, че в момента той проявява по-голям интерес към книгите, отколкото към невероятната й външност.
— „Ключът на Ребека“, „Ключови свидетели“, „Къща без ключ“. Ясно ми е към какво си се насочила. „Ключът към сексуалната наслада“?
Хвърли й самодоволен, дяволит поглед.
— Млъкни. Ще ядем ли?
— Да, да. Заела си се с непосилна работа. — Джордън приклекна и прелисти една от книгите. — Искаш ли да ти помогна е няколко от тези?
— Вече поделих находките си с Малъри и Зоуи. — Знаеше, че след миг той ще се вглъби в четивото, не би могъл да се сдържи. В това отношение бяха като еднояйчни близнаци. — Стига. Гладна съм.
— Какво друго ново? — Остави книгата върху купчината, от която я бе взел, изправи се и отново я огледа от главата до петите. — Изглеждаш убийствено.
— Много мило. Тръгваме ли?
Отвори вратата и й стори път.
— Къде е Мо?
— В парка с най-добрия си приятел. Флин ще го остави, преди да се прибере. Къде ще вечеряме?
— Госпожицата мисли само за ядене. Качвай се в колата. Няма да останеш гладна. Как е бояджийската бригада? — попита Джордън, когато затвори вратата й и седна зад волана.
— Напредваме. Сериозно. Не мога да повярвам колко работа сме свършили. Но всичко ме боли.
— Ако искаш масаж, обади ми се.
— Това безкористно предложение ли е, Джордън?
— Разбира се, познаваш ме.
Дейна кръстоса крака е бавно движение и цепката се разтвори до бедрото й.
— Крис ще се погрижи за мен.
Погледът му се плъзна към обувката й и обратно нагоре.
— Крис? — едва не изръмжа той.
— Мм-хм.
— Кой е този Крис?
— Много талантлив масажист с вълшебни ръце. — Дейна се протегна, сякаш бе под тези ръце, и издаде тих стон. „О, да“, помисли си тя, когато усети как Джордън затаи дъх. Вече бе започнала да използва арсенала си. — Препоръчан от Зоуи. В нейния салон ще се предлагат разнообразни процедури.