Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Неговите неща — весело отвърна Флин и изсумтя, когато четириногият подскочи и сложи лапи на раменете му. — Мо е новият ти временен съквартирант. Е, трябва да тръгвам. До утре.
— О, почакай! — Дейна стовари чантата на един фотьойл, изпревари го, докато вървеше към вратата, и застана на пътя му. — Няма да си тръгнеш без това куче.
Усмивката му бе леко загадъчна и безкрайно невинна.
— Нали каза, че аз не мога да спя тук?
— Точно така. Нито пък той.
— Слушай, засягаш чувствата му. — Флин погледна със съжаление към Мо, който бе пъхнал нос в чантата. — Няма нищо, приятел. Тя не искаше да те обиди.
— Стига.
— Не знаеш какво разбират кучетата. Резултатите от научните експерименти са неубедителни. — Братски я потупа по бузата. — Както и да е, Мо ще постои при теб няколко седмици. Като куче-пазач.
— Пазач? — Дейна забеляза, че Мо е захапал хартиена кесия. — Сигурно се шегуваш.
Явно, амбалажът не бе по вкуса му и кучето започна да души наоколо за трохи, а Флин седна и изпъна крака. Сега бе моментът да приложи хитрата си стратегия.
— Добре, щом нямаш доверие на Мо, аз ще бъда кучето-пазач. Да хвърлим ези-тура за леглото.
— Аз ще спя в леглото си, а на теб имам по-малко доверие, отколкото на тази голяма топка косми, която в момента се върти като пумпал. Мо! Престани, преди да превърнеш апартамента ми в кочина.
Дейна едва не заскуба косите си, когато в отчаяния си опит да захапе опашката си животното се блъсна в една маса и книгите, които бяха върху нея, паднаха на главата му. С жално скимтене то се втурна към стопанина си.
— Върви си Флин! Заедно с тъпото си куче!
Брат й повдигна крак върху гърба на Мо, сякаш е табуретка.
— Да обсъдим възможностите — започна спокойно.
Двадесет минути по-късно Дейна крачеше нервно из кухнята си. Спря за миг и просъска, когато видя съдържанието на кошчето за смет, разпиляно от единия край на стаята до другия, докато Мо весело подскача между отпадъците и дъвче хартиени кърпи за ръце.
— Как го прави? Как успя да ме придума, по дяволите?
Това бе най-голямата мистерия на Флин Хенеси. Човек неусетно се оказваше поведен в посоката, избрана от него.
Приклекна срещу кучето и носът й почти докосна неговия.
Мо завъртя очи, за да избегне погледа й. Дейна изрече проклятие и си помисли, че ако кучетата могат да подсвиркват, мелодията, която би зазвучала, би била израз на пълно нехайство.
— Добре, приятел. Ще се наложи да свикнеш е някои правила в тази къща.
Отговорът бе близване по лицето и лягане по гръб.
Когато се събуди, слънцето грееше право в лицето й и не можеше да мръдне. За блясъка намери обяснение бързо — просто бе забравила да спусне пердетата. А след миг на паника осъзна, че краката й не са парализирани, а ги притиска туловището на Мо.
— Няма да се разберем така. — Надигна се и го бутна силно. — Казах, че в леглото ми е забранено за кучета. Правилото е съвсем ясно.
Звукът, който песът издаде, странно й напомни за човешко мърморене и я накара да се усмихне. Единият му клепач се повдигна. Блясъкът на окото под него бе предупреждение за изблик на бурна радост.
— Не!
Но бе твърде късно. Един скок и вече не само краката й, а цялата бе притисната от тежестта му. Лапите му затанцуваха по корема и гърдите й. Езикът му обсипа лицето й с грубовати ласки.
— Стига! Долу! Света Богородице!
С истеричен смях, тя се сборичка с кучето, докато то не скочи и не хукна към вратата.
— Пфу!
Дейна приглади косите си. Определено не би искала да се събужда така всяка сутрин, но като за първи ден можеше да направи изключение.
Чувстваше нужда да пийне кафе. Веднага.
Преди да отметне завивките, Мо дотича обратно.
— Не! Не си го и помисляй! Няма да донесеш този ужасен мърляв боклук в леглото ми.
Обикновено скоростта й сутрин бе като на охлюв, взел валиум, но щом зърна топката за тенис в устата му, хукна като олимпийска спринтьорка да го спре. Мо се блъсна в рамката на леглото и изплю играчката си пред краката й.
— Няма да играем на „донеси топката“ в тази къща. Особено когато съм гола и преди да изпия първото си кафе.
Мо чаровно вдигна глава и подаде лапа.
— Ще се наложи да направим компромис. Първо ще се облека. — Извади халата си от гардероба. — После ще пийна кафе, след което ще те изведа на много кратка разходка, за да се облекчиш и да поиграем точно три минути. Съгласен ли си?
Не можеше да си обясни как го прави. „Какъвто господарят, такова и кучето“, помисли си тя, когато прекара цели двадесет минути в игра с Мо в парка.