Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Що се отнася до книжарницата, бих заложил всичко, че ще успееш.
— Запази парите си. Възможно е да се наложи да поискам заем, преди да потръгне. В тази връзка, кажи ми какво би желал да откриеш в една квартална книжарница. От гледната точка на писател.
И двамата се бяха облегнали назад, което бе знак, че келнерът може да отсервира.
— Нарече ме писател без никакви отрицателни епитети.
— Не се възгордявай. Просто не искам да развалям добрия тон тази вечер.
— Тогава да поръчаме десерта и кафето и ще ти кажа.
Докато го слушаше, Дейна съжали, че не бе взела със себе си бележник. Трябваше да признае, че е предвидлив. Засегна аспекти, за които не се бе сетила досега, и й даде ценни идеи за други, върху които вече бе започнала да мисли.
Когато заговориха за самите книги, осъзна колко много й е липсвал този чешит. Винаги бе изпитвала нужда да общува с човек, който споделя страстта й към тях. Заедно да ги обсъждат, докато напълно ги разнищят, и да изпитват безкрайно удоволствие от това.
— Страхотна вечер — каза той, докато й помагаше да стане. — Какво ще кажеш да се поразходим из градината, преди да тръгнем?
— Това ли е тактичният ти начин да ми кажеш, че съм изяла толкова много, че трябва да изразходвам калориите?
— Не. Търся начин да прекарам малко повече време насаме с теб.
— Наистина ставаш все по-добър в ухажването — отбеляза тя, докато излизаха.
Получи палтото си също толкова бързо, колкото го бяха отнесли. Забеляза, че Джордън остана напълно спокоен, когато оберкелнерът му подаде негова книга за автограф.
„И с това се справя добре“, помисли си тя. Държа се приятелски и непринудено благодари за приятната вечер.
— Как се чувстваш, когато някой ти поиска автограф? — попита го, когато спряха на площадката.
— По-добре, отколкото ако не дават пет пари кой съм.
— Не, сериозно. Не отклонявай въпроса. Как се чувстваш?
— Доволен. — Вяло приглади яката на палтото й. — Поласкан. Изненадан. Освен ако човекът има особен поглед и носи под мишница непубликуван ръкопис.
— И това ли се случва?
— Често. Но почти винаги е приятно да поговоря с някого, който е чел или ще прочете нещо мое и би се радвал да получи посвещение. — Сви рамене. — Нима в това има нещо лошо?
— Не е много темпераментно.
— Аз не съм темпераментен тип.
— Някога беше — промърмори Дейна.
— А ти беше сприхава и вироглава. — Широко й се усмихна, когато тя се намръщи. — Виждаш ли, че и двамата сме се променили?
— Ще сменя темата. Наистина прекарах приятно. — Въздъхна дълбоко, когато излязоха на каменна пътека и погледнаха нарастващата луна. — Започва втората ми седмица — промълви тя.
— Напредваш, Дългучке.
Дейна поклати глава.
— Струва ми се, че съм далеч от вярната следа. Все още. А дните бързо отминават. Няма да изпадна в паника — побърза да добави тя, — но имам сериозен повод за безпокойство. Толкова много зависи от мен. Боя се, че ще разочаровам хора, на които държа. Разбираш ли какво имам предвид?
— Да. Не си сама в търсенето. Вярно е, че носиш най-голяма отговорност, но не и целия товар. — Джордън сложи ръце на раменете й и я притегли към себе си. — Искам да ти помогна, Дейна.
Приятно й бе с него. Както винаги. Щом осъзна това, в съзнанието й зазвъняха предупредителни камбанки.
— Вече знаем, че сме свързани, по един или друг начин.
— Искам нещо повече. — Той се наведе и плъзна устни по рамото й. — Желая те.
— В момента имам твърде много грижи.
— Каквито и да са, това не променя нищо. — Накара я да се обърне с лице към него. — Не ще престана да те желая. Трябва да го знаеш. — Устните му затрептяха, когато прокара длани надолу и нагоре по ръцете й. — Винаги съм харесвал този поглед.
— Какъв поглед?
— Леко укорителен, защото някой ти е създал проблем, който трябва да разрешиш. Ето тук се появява малка бръчица.
Долепи устни до челото й, точно между веждите.
— Нали щяхме да се разхождаме?
— Това и правим. Според мен тази вечер би трябвало да се случи още нещо.
Джордън изпита задоволство, когато видя устните й да се разтварят и на лицето й да се изписва изненада, защото, вместо да я целуне, започна да се поклаща с нея в бавен танц.
— Много хитро — промърмори тя, но бе трогната.
— Винаги съм обичал да танцувам с теб. Всичко, свързано с това. Уханието на косите ти, на кожата ти. Да виждам отражението си в очите ти, докато съм толкова близо до теб. Твоите очи винаги са ме пленявали. Не съм ти го казвал, нали?