Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Може би, но по-скоро дължа това внимание на способността си да преценявам как мога да се добера до нещо, което искам. За местно момче, постигнало много, не е трудно да си уреди резервация в ресторант.
Сепарето изглеждаше доста романтично. Имаше цветя и свещи не само на масата, а и на старинен поднос, поставен върху дългия резбован бюфет. Ароматът им и нежната музика на цигулки изпълваха въздуха.
В малка камина от черен мрамор гореше огън, а на полицата над нея бяха подредени още вази с цветя. Голямо огледало с форма на мидена черупка ги отразяваше, създавайки усещане за интимност.
— Страхотна маса — провлачено каза тя.
— Исках да бъда насаме с теб. Не разваляй всичко — прошепна той и сложи ръка върху нейната, преди да я отдръпне. — Това е просто една вечеря, Дългучке.
— Нищо не може да се нарече просто на подобно място.
Джордън обърна ръката й и прокара пръст по дланта й, без да откъсва поглед от лицето й.
— Тогава ми позволи един опит да те ухажвам. Само тази вечер. Бих могъл да започна, като ти кажа, че в момента само като те гледам, сърцето ми спира.
Нейното подскочи и започна да бие неудържимо.
— Доста добре се справяш за начинаещ.
— Почакай. Ще ставам все по-добър.
Дейна не отскубна ръката си. Струваше й се, че подобна подла постъпка би била нередна, след като толкова се бе постарал да й предложи нещо специално.
— Нищо няма да излезе, Джордън. Вече сме различни от това, което бяхме.
— На мен ми се струва, че сме същите хора. Нека се отпуснем и се позабавляваме, докато сме тук. — Кимна на сервитьора, който дискретно бе застанал недалеч от сепарето. — Нали каза, че си гладна?
Дейна взе донесеното меню.
— За това имаш право.
Би трябвало да прояви невероятно упорство, за да не се отпусне и да не се позабавлява тук. Освен това би било проява на неуважение. Въпреки че подло я бе принудил да приеме поканата му, бе сторил всичко, на което е способен, за да направи срещата им незабравима и дори вълшебна.
Сам бе признал, че се опитва да я ухажва, което бе нещо ново. По време на връзката им, колкото и много да бяха означавали един за друг, старомодната романтика не бе част от отношенията им.
О, определено бе способен на мили жестове, когато бе в настроение. И на изненади. Но дори и най-трогателните от тях не биха я накарали да нарече Джордън Хоук галантен романтик.
Тогава бе харесвала променливите му настроения. Те я привличаха и възбуждаха.
Все пак не би се отказала поне веднъж да бъде ухажвана от чаровен и забавен мъж, който изглежда твърдо решен да й осигури вечер-мечта.
— Кажи ми какви са плановете ти за книжарницата.
Дейна хапна от превъзходния рибен специалитет.
— С колко време разполагаш?
— Колкото ти е нужно.
— Първо, искам да бъде достъпна. Хората да могат спокойно да влязат, да разгледат и може би да почетат. Все пак не бих допуснала да я смятат за своя лична библиотека. Мечтая да се превърне в приятно място за срещи и в квартална книжарница, където обслужването на клиентите е приоритет.
— Защо ли никой във Вали не се е опитал да осъществи тази идея досега?
— И аз се питам същото — сподели Дейна. — Вероятно има основателна причина.
— Защото няма друга като теб — каза той. — Към какво още се стремиш? Всякаква литература ли ще предлагаш или специализирана?
— Всякаква. Искам да има разнообразие, но дълго работих в библиотеката и отлично зная какво харесват местните жители. Някои жанрове, например любовни романи, криминалета, местна история, ще преобладават над по-езотеричните заглавия. Искам да поддържам връзка с училищата, за да зная какво изискват преподавателите, и ще се постарая да организирам поне един литературен кръжок през първите шест месеца. — Дейна взе чашата си. — Това ще бъде само началото. С Мал и Зоуи ще работим заедно и се надяваме да привлечем обща клиентела. Нали разбираш, някой влиза да си купи книга и си казва: „Каква чудесна ръчно изработена ваза, идеалният подарък за рождения ден на сестра ми“. Или клиентка на Зоуи решава да почете нещо леко, докато й правят прическа.
— Или влиза, за да разгледа картините, и й хрумва, че се нуждае от маникюр.
Тя вдигна тост и отпи.
— Това е планът.
— Добър е. Вие трите изглеждате добре заедно. Пасвате си, взаимно се допълвате. Имате различни стилове, но се съчетават чудесно.
— Странно, онзи ден ми хрумна точно същата мисъл. Ако преди време някой ми бе предложил да започна бизнес, в който да вложа буквално всичките си пари, заедно с две жени, които познавам от по-малко от месец, бих му се изсмяла. А сега нямам колебания. Убедена, че искам да се занимавам с това.