Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Казано с прости думи.
— Твърде прости. — Роуина поклати глава. — Той е хитър и лукав. Не бива да го подценяваш.
— Той вече я подцени. Нали, Дългучке?
— Мога да се грижа за себе си. — Шеговитият тон, с който се бе опитал да й вдъхне увереност, подейства успокояващо на нервите й. — Какво би могло да му попречи да навреди на Зоуи, докато умуваме как да се предпазя аз?
— Тя все още не представлява пречка за него. Но могат да се вземат предпазни мерки — замислено каза Роуина и заудря с пръсти по ръба на чашата си. — Да я защитим, докато започне да тече нейният срок.
— Ако започне — поправи я Пит.
— Той е песимист по натура — усмихна се Роуина. — Аз имам повече вяра. — Върна се до дивана и седна на облегалката с вродената грация, която притежават някои жени. Обхвана с длани лицето на Дейна. — Ти разпознаваш истината, когато я чуеш. Можеш да се преструваш на глуха за нея, да заключиш съзнанието си. Както моят любим е непоправим песимист, ти си непоправим инат.
— Убедил съм се в това — промърмори Джордън.
— Но когато избереш да я чуеш, истината е напълно ясна за теб. Това е дарбата ти. Той не може да те измами, освен ако сама не му позволиш. Когато приемеш всичко, което вече знаеш, ще получиш и останалото.
— Можеш ли да бъдеш по-конкретна?
На устните на Роуина заигра усмивка.
— Вече имаш достатъчно поводи за размисъл.
Когато останаха насаме, Роуина се сгуши на дивана до Пит, отпусна глава на рамото му и се загледа в пламъците. Отвъд тях видя Дейна, хванала здраво волана, докато шофира в тъмнината надолу към тихата долина в подножието на хълма.
Възхищаваше се на подобна увереност и у боговете, и у смъртните.
— Тя го притеснява — промълви накрая.
Пит гледаше огъня и виждаше същите образи.
— Кого? Похитителя на душите или сладкодумеца?
Роуина вяло потърка рамото му.
— И двамата, разбира се. Всеки от тях я е наранил, макар и само единият съзнателно. Но острието на любимия се забива по-дълбоко от това на който и да е враг. Притеснила е Кейн, но приятелят й се тревожи за нея.
— Помежду им има страст. — Пит зарови устни в косите й. — Защо не си легнат заедно и не излекуват старите рани?
— Мъжете си въобразяват, че това е решението на всички проблеми.
— Добро е.
Пит леко я побутна и след миг тя се озова на голямото легло в спалнята им. Погледна го дяволито. Сребристата й рокля бе изчезнала и бе съвсем гола. Подобни закачки бяха част от забавните му, интересни навици.
— Страстта не е достатъчна. — Роуина разпери ръце и в стаята пламнаха десетки свещи. — Топлотата, скъпи, единствен мой, е това, което лекува раненото сърце.
Все още с разперени ръце, тя се надигна и го притегли към себе си.
Дейна току-що се бе разделила с Джордън, бе затворила вратата след него и тъкмо сядаше отново с „Отело“ в ръка и с достатъчно ясно съзнание, за да се съсредоточи върху задачата си, когато отново чу почукване.
Предположи, че Джордън е измислил хитър план да го допусне в дома си, и не отвори.
Господи, най-сетне щеше да прекара поне два часа в работа върху гледната точка към загадката, която я бе подтикнала да вземе тази книга. После щеше да поразмишлява за разходката до „Пийк“, за всичко, което бе чула там, и за онова, което бе останало неизречено по пътя обратно към града.
Нямаше да мисли за Джордън, докато той е наблизо. Засега щеше да го прогони от съзнанието си като досадно кутре.
Следващото почукване бе по-настойчиво. Дейна оголи зъби, докато преглеждаше поредната страница от пиесата.
Но кучешкият лай привлече вниманието й. Осъзнала, че няма да бъде оставена на мира, докато не отвори, стана и тръгна към вратата.
— Какво правите тук, по дяволите? И двамата. — Намръщи се на Флин, а после се наведе, почеса Мо зад клепналите уши и му изпрати въздушни целувки. — Да не би Малъри да те е изритала? Горкичкият. — Жалостивият й тон стана леден, когато се изправи и погледна брат си. — Няма да спиш тук.
— Нямам такова намерение.
— Каква е тази чанта?
— Разни неща. — Флин мина покрай сестра си и кучето и влезе. — Чух, че снощи си имала премеждие.
— Беше ужасно изживяване и не съм в настроение да разказвам за него. Минава десет. Ще поработя и ще си легна.
Изрече това, но си помисли: „На запалени лампи“. Така бе спала предишната нощ.
— Добре. Това е багажът му.
— Чий багаж?
— На Мо. Утре ще донеса торба с кучешка храна, но тук има достатъчно за закуска.
— За какво говориш? — Тя надникна в чантата, която бе пъхнал в ръцете й, и видя издраскана топка за тенис, оръфано въженце и кутия кучешки бисквити върху голям пакет суха храна. — Какво има тук, по дяволите?