Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
Това бе доста различно от рутинните й сутрешни занимания, а ако за нея нещо бе свято, то това бяха спокойните й часове след събуждане. Не можеше да отрече, че сега, след ранната разходка с тромавото куче, се почувства по-бодра и весела, но не би го признала нито пред него, нито пред когото и да било.
Песът изгълта закуската си, докато тя хапваше своята, и за облекчение на всички засегнати, легна да подремне и я остави спокойно да разтвори избраното сутрешно четиво — „Отело“.
За да не се отегчи и за да може това, което бе открила, да улегне в съзнанието й, след половин час смени пиесата с книга за магиите. Колкото и коварен и аморален да бе Яго, Кейн бе далеч по-опасен и притежаваше мощ. Може би имаше начин да я разклати или да я насочи срещу самия него, докато търси ключа.
Ставаше дума и за бяла, и за черна магия. За заклинания и некромантия. Осъзна, че човек гледа на тези неща по различен начин, когато знае, че не са фантазии, а реалност.
Никакви измислици. Никакви лъжи. А самата истина.
„Не бива да забравям това“, каза си тя, когато затвори книгата. Важно бе да помни истината.
В разгара на работата в „Малки удоволствия“ Дейна откри колко е приятно да види доскоро потъмнелите стени освежени в бяло. „Нашето място“, помисли си тя. Докато боядисваха, разказа на Зоуи и Малъри за посещението в „Уориърс Пийк“ и за новото, което бе научила там.
— Значи той все пак може да ни нарани. — Зоуи добави още боя върху автоматично въртящия се валяк на Малъри. — Или сами да си навредим. Предполагам, че смисълът е такъв.
— Ако се увлечем във фантазиите си и се отдалечим от реалността, да — съгласи се Дейна. — Мисля, че това имат предвид.
— Но не би успял да ни причини болка, ако не му позволим — изтъкна Малъри. — Номерът е да не го допуснем, което не е толкова лесно, колкото изглежда.
— Не е нужно да ми казваш. — Споменът за схватката й с Кейн все още караше Дейна да потръпва. — Трябва не само да намерим двата ключа, а и да защитим себе си.
— И хората около нас — напомни й Зоуи. — Той нападна и Флин. Ако се опита да стори нещо на Саймън… каквото и да е, до края на живота си ще го преследвам.
— Не се безпокой, мамче. — Дейна протегна ръка и докосна рамото й. — Когато дойде твоят ред, ще се грижим за Саймън. Можем да изпратим Мо да го пази — шеговито добави тя и хвърли леден поглед на Малъри. — Една истинска приятелка би ме предупредила, че ми водят куче за съквартирант.
— Една истинска приятелка реши, че ще спиш по-спокойно, ако до леглото ти хърка куче.
— До леглото ми, друг път. Промъкнал се е при мен, докато съм спяла, което означава, че не бих усетила и земетресение, защото Мо определено не се придвижва с леки стъпки. Държа да отбележа, че няма смисъл да живее при мен за пазач. Да не споменаваме, че собственикът на сградата не позволява да се държат кучета в апартаментите.
— Само за няколко седмици, главно нощем — напомни й Малъри. — Личи си, че си се наспала добре. Настроението ти го издава.
— Може би. Както и да е, ще ви кажа какво смятам да правя във връзка с ключа.
Когато първата стая бе мината една ръка, се преместиха в следващата и се заловиха с досадното лющене на старата боя около первазите.
— Ревност, магьосничество, влизане под кожата на Кейн. — Покачена на новата стълба, Малъри боядисваше тавана. — Гениално.
— И аз мисля така. Отговорът се крие в книга. Сигурна съм в това. Твоят беше в картина, защото ти се интересуваш от изкуство, а и онази от дъщерите, която има твоето лице, притежава талант на творец. Музиката също е изкуство.
Зоуи хвърли поглед към нея.
— Дано това не означава, че трябва да се занимавам с фехтовка, щом моята героиня е с меч на хълбока.
— Освен това държи в ръцете си малко, сладко кученце — напомни й Малъри.
— Точно сега не мога да си взема куче. Зная, че Саймън би се радвал, но… О, накара ме да се отклоня от темата за меча.
— Продължавай.
Дейна седна на петите си и изпъна гръбнак.
— Кученце, меч. Това са метафори, които ще разгадаем, когато дойде твоят ред. А сега, ако изхождаме от това, че ключът на Малъри беше свързан с живописта и мечтата й е била да рисува, но се е оказало, че е бездарна… — Замълча и прехапа език. — Извинявай. Прозвуча грубо.
— Не, защото е самата истина. — Малъри огледа тавана. Струваше й се, че боядисването й се удава повече, отколкото рисуването. — Нямах талант, така че реших да насоча енергията си към кариера, която ще ми даде възможност да бъда част от света на изкуството по друг начин. Не си засегнала чувствата ми, Дейна.