Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— И според теб това безсмъртие… е дар? — попита Пит.
— Не, не мисля. — Джордън съсредоточи поглед върху лицето му. — по-скоро проклятие. Наказание, определено, защото сте прокудени от своя свят и сте принудени да прекарвате тези милиони часове тук.
Изражението на събеседника му не се промени, но очи те му заискряха.
— Очевидно си много проницателен.
— Има още нещо, което вече ми е пределно ясно. Наказанието, ако Дейна не успее да открие ключа, е година от живота й. Както и от този на Малъри и Зоуи. От ваша гледна точка това е нищо, но човешкият живот е кратък.
— Да. — Пит се облегна на полицата над камината. — Значи си дошъл да оспорваш договора?
Преди Дейна да го смъмри, Джордън я стрелна с поглед.
— Не, защото Дейна ще намери ключа и няма да се стигне дотам.
— Вярваш в приятелката си — отбеляза домакинята.
— Не съм му приятелка — припряно възрази Дейна. — И Кейн ли ни наблюдава от началото на живота ни?
— Не бих могла да кажа — отвърна Роуина и нетърпеливо махна с ръка, когато лицето на Дейна издаде недоверие. — Наистина. Както каза Джордън, има граници, които не ни е позволено да преминем. Нещо се е променило, знаем това, защото той успя да увлече Малъри и Флин в сънищата им и да нарани Флин. По-рано не е бил способен или може би по свой избор не се е опитвал да го направи.
— Разкажи им какво причини на теб.
Думите на Джордън прозвучаха като заповед и разпалиха гнева на Дейна. Но преди да му се сопне, Роуина хвана ръката й.
— Кейн? Какво се е случило?
Повтори разказа си и този път гласът й не затрепери нито веднъж до края. „Страхът избледнява с времето“, помисли си тя. Но когато видя изражението на Роуина, у нея се прокрадна съмнение дали е така.
Не желаеше да мисли какво може да изплаши една богиня.
— Нали не е имало реална опасност? — Кожата на Дейна настръхна и сякаш по гърба й запълзяха малки ледени мравки. — Искам да кажа, нали не бих могла да се удавя, когато се хвърлих в морето, защото то не съществува?
— Напротив — възрази Пит. Лицето му имаше хладен и суров израз. „Лице на воин, който наблюдава битката от високо и очаква подходящия момент да извади меча си — помисли си тя. — А аз съм долу, на бойното поле, където се лее кръв“. — Възникнало е от твоите фантазии, а после се е разбушувало от страховете ти. Това го прави почти реално.
— Просто не виждам смисъл — настоя тя. — Когато Малъри беше в своя илюзорен свят и рисуваше, ние я виждахме. Просто стоеше неподвижна в онова таванско помещение.
— Тялото й и може би част от съзнанието й е била там. Но останалото… — Роуина си пое дъх. — Останалата част от нея е преминала от другата страна. Ако там я бе сполетяло нещо… или пък тялото й бе пострадало… — обясни тя и протегна ръка. — Рана, нанесена от която и да с страна, би навредила на цялата й същност.
— Ако пореже ръката си в единия свят — каза Джордън, — от нея потича кръв и в другия.
— Възможно е да се предотврати. — Явно обезпокоена, Роуина стана и наля още вино. — Ако например аз реша да ти подаря малка фантазия, мога да те изпратя в сънищата ти и да бдя над теб, за да не пострадаш. Но това, което прави Кейн, не е безопасно. Целта му е да подмамва и тероризира.
— Защо просто не потопи главата ми под водата във ваната, докато сънувах?
— И за него има граници. За да поддържа илюзията, не бива да докосва телесната ти обвивка. Тъй като илюзията е плод на съзнанието ти, не би могъл и да те принуди сама да навредиш на себе си. Да те излъже, да, да те измами, да те уплаши и дори да те убеди в нещо — да, но не и да те накара да изневериш на волята си.
— Благодарение на това се е завърнала. — Джордън бе търсил потвърждение на този отговор. — Първо, като е избрала да осъзнае, че всичко е измама, тя е предизвикала промяна в създадения от собствените й фантазии свят. От рай се е превърнал в кошмарно място.
— Силите, породили това, са били нейното познание и страх и гневът на Кейн — съгласи се Пит. — Плода, който си изпуснала — обърна се той към Дейна. — Умът ти е прозрял, че сърцевината му е гнила. Илюзията е била не рай, а затвор за теб.
— И когато е предпочела да се хвърли в морето, вместо да приеме тази фантазия или кошмар, е сринала и двете — заключи Джордън. — Значи оръжието й срещу него е да остава вярна на себе си, независимо с какво я примамва.