С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Свързана ли е внезапната любезност на Нийл към мен с Джейд?
— Трябва да тръгвам.
— Дона Ди!
— Трябва да тръгвам! — Запали колата и се плъзна извън паркинга, без да поглежда назад.
— Дяволите да го вземат!
Гари изтича към колата си. Внезапно реши да пропусне тренировката си този следобед. Просто желаеше да види Джейд веднага. Дори ако трябваше, щеше да разбие вратата, но да я види на всяка цена.
Джейд разпозна бръмченето на колата му. Отиде до прозореца на всекидневната и го видя да тича по пътеката отпред. Почука два пъти по вратата. Без да иска, изстена с копнеж, преди да придаде спокоен вид на лицето си и да отвори.
— Джейд!
— Здравей, Гари.
Широка усмивка озари лицето му. Беше ясно, че много се радва и се поуспокои, като я видя.
— Освен че си бледа и отслабнала, изглеждаш нормално.
— А ти какво очакваше?
— Не знам — каза огорчено той. — Може би отворени кървящи рани.
Докосна раменете й и я прегърна силно. Като че ли не забелязваше, че тя не се разтопи от удоволствие както обикновено.
— Страшно ме разтревожи — прошепна той в ухото й. — Радвам се да видя, че си добре.
Тя го прекъсна. Дръпна се от прага и го покани вътре. Той я погледна виновно през рамо.
— Мислиш ли, че е редно, като я няма майка ти?
— Всичко е наред. — При тази ситуация нарушаването на едно от железните правила на Велта беше последната грижа на Джейд.
Затвори вратата. Гари отново я притегли към себе си и я погледна жадно.
— Какво става с теб, Джейд? Сигурно си била много болна. Майка ти казваше, че си толкова зле, че не можеш да дойдеш на телефона.
— Така й поръчах да ти казва. — Той я изгледа учудено. — Седни, Гари.
Тя му обърна гръб, отиде до стола и седна. Когато го погледна, беше ясно, че той недоумява защо не му отговаря. Джейд се затрудняваше как да започне. Нежното докосване на Гари й припомни за други, груби докосвания. Въпреки че осъзнаваше огромната разлика, тялото й изглежда не можеше да разграничи неговите милувки от мачканията на нейните нападатели. Предполагаше, че трябва да е благодарна за това. Без необходимостта да преодолява физическото желание, останалото щеше да е по-лесно.
Той приближи, коленичи пред стола й и притисна преплетените й ръце между своите.
— Джейд, не разбирам. Какво става, по дяволите?
— Какво не разбираш?
— Нищо. Защо не беше на училище? Защо не разговаряш с мен?
— Бях болна.
— Твърде болна, за да дойдеш на телефона и да кажеш едно „здравей“?
Гласът й прозвуча хладно.
— Трябва да ти съобщя нещо, Гари.
— О, Господи, не! — прошепна той дрезгаво. Отпусна се напред и зарови лице в скута й. Мачкаше ватираната роба и я усукваше между пръстите си. — Да не би да имаш неизлечима болест? Нима ще умреш?
Сърцето й се късаше. Не можа да се сдържи да не плъзне пръсти през чупливата му кестенява коса, която сякаш живееше свой живот и се уви около тях. Галеше нежно главата му. От гърдите му изригна ридание, ехо на нейното, което тя обаче преглътна.
Преди да отстъпи и се предаде на сърдечната мъка, Джейд вдигна глава.
— Няма такова нещо. Няма да умра. — Той докосна лицето й, галейки с върха на пръстите всяка извивка. — Просто… — започва неубедително няколко пъти, после добави: — Бях емоционално болна.
Той повтори думите й, като че ли бяха на чужд език.
— От какво?
— Бях под огромно напрежение.
— В училище? — помилва косата й и отметна кичур от лицето й. Тя устоя на желанието си да положи бузата си в дланта му. — Това ми напомня за нашите стипендии. Хей! Не сме се виждали откакто бяхме отличени. Поздравления!
— Подобно.
— Как ще празнуваме? — Очите му се замъглиха, докато ръката му се плъзгаше надолу към гърдите й. — Знам как бих искал.
— Не! — изкрещя тя пронизително и се отдръпна от него. Гари беше толкова изненадан, че тя лесно можа да го блъсне настрани при ставането от стола. Движенията й бяха некоординирани и непоследователни, сякаш наскоро се бе научила да ходи.
— Джейд?
Тя се обърна и се изправи срещу него. Той я гледаше в недоумение.
— Не разбираш ли какво се опитвам да ти кажа? Бях напрегната за стипендията, но и за други неща. Главно за нас.
— За какво говориш, по дяволите?
Тя разбра, че увъртането само влошава положението. Нямаше начин да приключи с това, без да нарани и него, и себе си.
— Ти си умно момче — придаде нарочно нетърпелив нюанс на гласа си. — Не можеш ли да четеш между редовете? Трябва ли да го кажа дума по дума? Не разбираш ли какво се опитвам да ти намекна?