Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Докато тези мисли минаваха в главата на Хиеро, той трескаво зареждаше хвъргача. Насочи Клотц към реката. Дори и да попаднат на засада край брега… е, струваше си да рискува. Склонът имаше не повече от няколко метра ширина, а зад руслото се простираше равен и примамливо пустинен плаж. Момичето не каза нито дума, а само се протегна назад и извади копието закачено на седлото. Непроизволното й високомерие при това движение накара Хиеро да се усмихне. Тя наистина беше едно упорито същество!
Но с хвъргача Хиеро не успя да постигне успех. Дълго се прицелваше, но Клотц навлезе във водата и от тласъка пръстът неволно натисна спусъка. Снарядът отлетя встрани от целта. Нямаше време да зареди оръжието. Кануто беше съвсем близо. Острият му нос плискаше водата на няколко метра от лорса, който енергично плаваше към другия бряг.
Но екипажът на кануто никога не бе виждал такова животно и нямаше представа, каква опасност представляват двойката трениран човек и могъщ лорс. Хиеро сграбчи с ръцете си девойката, здраво стисна с краката си хълбоците на Клотц и му заповяда да се гмурне.
— „Под водата, момчето ми! — изпрати той мислената си заповед. — Иди под лодката!“ И докато се гмуркаха Хиеро видя изумените лица на гребците, част от които бяха хвърлили настрани веслата и хванали оръжието.
Природната ловкост на Клотц му помагаше безпрепятствено да върви по дъното. Хиеро затвори очи и се наведе над неочакваната си придобивка, с намерение да я защити от удар отгоре. И почти веднага усети дъното на лодката да минава над него и да се плъзга но гърба му. В следващия миг кануто се блъсна в тялото на Клотц, а той нямаше никакво намерение да се церемони. Леко приседна на краката си и с мощен тласък изпрати натрапника нагоре.
Когато двамата полузадушени ездачи и лорсът изплаваха на повърхността, кануто още летеше във въздуха, където се разпадна на части и изсипа храбрия си екипаж на всички страни. Тези хора умееха да плуват и Хиеро си отдъхна при мисълта, че този път ще се мине без смъртни случаи. Свещеникът бе безжалостен към враговете на Абатствата, но му бе противно да убива същества, чиято единствена вина бе, че са невежи.
Лорсът носеше ездачите си под град от безсилни заплахи и неразбираеми вопли, които се заглушаваха от плискането на водата. Пътешествениците стигнаха източния бряг, Хиеро насмешливо присви очи и помаха за сбогом ръка на бъхтещите се в реката преследвачи.
Слънцето залязваше и пред лорса и ездачите му се носеха дългите им сенки. Хиеро пусна девойката, тя се изправи и като стискаше леко с крака шията на Клотц седеше пред мъжа. Дългата рана на гърба й започна да кърви и след изминаването на два километра човекът заповяда да спрат. Скочи на земята, видя, че момичето все още стиска копието и се усмихна.
— Хм, постави го обратно на мястото му — показа й той примката под седлото, с която закрепваше оръжието. Непознатата нещо измърмори, огледа се наоколо и като не видя никаква опасност, кимна с глава, пъхна дръжката на копието във възела и скочи долу.
Тя с любопитство наблюдаваше как Хиеро извади торбичката с медицински принадлежности и послушно се съгласи той да й обработи раната. Дали това бе жест на доверие или на покорност, не можеше още да определи. Дори с употребата на чудодейното мазило на Абатствата, процедурата бе болезнена, но девойката не издаде нито звук. Накрая залепи раната и отново я постави на врата на лорса. Докато прибираше лекарствата той забеляза, че момичето се бе долепила до дългата му шия и леко го почесва зад ушите му, което Клотц много обичаше. Тя умееше да общува с животните.
Хиеро скочи на седлото и по стар навик погледна назад, но не видя преследвачи. Плажът бе ограден с полегатите склонове на дюните и стърчащите тук-там скали. Никъде не се забелязваха подозрителни движения, шумове или миризми — само тихото плискане на морските вълни и шепота на пяната по белия пясък.
Вечерта настъпваше и ниските, почервенели от последните лъчи на слънцето облаци се тълпяха на запад. Нужно бе да изберат място за лагер, но бяха изминали само няколко километра, а Хиеро не без причина предполагаше, че диваците умеят добре да преследват желаната плячка. Жаждата да отмъстят за убийството на шамана, ще ги кара да бъдат упорити. Но момичето се нуждаеше от храна и сън. Наистина, изглеждаше здрава и силна, но това, което бе изживяла през този ден, не бе по силите на един човек. Свещеникът също усещаше умора, макар да се бе напрягал значително по-малко.