Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
След час езда в почти пълен мрак пред тях се показа вода. Невъзможно бе да се определи широчината бе потока, а и преплаването му в нощта се стори на Хиеро рисковано. Насочи лорса нагоре по течението на този ручей или река. Забавяха ги храстите, дърветата и кактусите. Вниманието на свещеникът бе привлечено от тъмен хълм. Той заповяда на Клотц да тръгне към него и с учудване откри, че „хълмчето“ всъщност е необикновено кръгъл храст или ниско дърво, високо около пет метра и с дебело стебло в центъра. Клоните така се преплитаха, че образуваха естествен покрив над площадка с диаметър няколко метра.
Хиеро разседла лорса, пусна го да пасе и същевременно му нареди да бъде особено бдителен. Свещеникът реши да рискува и запали малък огън. Когато пламъците осветиха скривалището им под надвисналите клони, той си помисли, че го е запалил единствено с цел да види лицето на девойката. Това откритие предизвика досада у него.
Докато разопаковаше чантите, тя стоеше неподвижна с ръце на колената си. Когато й протягаше храна или чаша вода, момичето мълчаливо ги взимаше и не се опитваше да го заприказва. След кратката вечеря, тя изтърси трохите от краката си и се взря в огъня, като продължаваше да бъде спокойна и безразлична. Очевидно бе дошло време да се опита да осъществи контакт.
За това имаше четири начина. Бързо разбра, че тя не знае нито метсианския език, нито наречията на западните инейци, нито езикът на жестовете. Но когато започна да говори на батфи, езикът на търговците, тя се усмихна за първи път и отговори. Имаше странен акцент и много от думите звучаха непривично за Хиеро. Той съобрази, че ако сам е дошъл от единият край на дългия търговски път, то тя е от другия, дали близък или далечен край на същия път.
— Що за човек си? — бе първият й въпрос. — На вид си като търговците на роби, които ме продадоха, но яздиш прекрасно животно, умееш да се биеш и ме спаси от бледоликите варвари. Но с нищо не си ми задължен. Защо го направи?
— Отначало искам да узная нещо за тебе — прекъсна я Хиеро. — Как се казваш и по какъв начин си се озовала в този край?
— Аз съм Лучара — отвърна тя. Гласът й бе висок и тънък с приятен тембър. Името си произнесе с достойнство: аз съм аз. Така говори човек, който притежава чувство за самоуважение. На Хиеро му хареса, както му харесваше и странната девойка, но този факт предпочете да запази за себе си.
— Прекрасно, Лучара — произнесе той. — Имаш красиво име. Но какво ще кажеш за слугите ми въпроси? какво мога да направя за тебе? — допълни свещеникът.
— Аз избягах от къщи — каза тя. Гласът, както й лицето й, беше сега напълно спокойно. Сякаш съобщаваше някакъв факт и нищо повече. Но Хиеро забеляза, че тя го наблюдава много внимателно и очите й проблясват в пламъците на огъня. — Домът ми се намира далече, много далече от това море, мисля, че посоката е тази. — Тя протегна ръка на северозапад, където се намираше Републиката.
— Мисля, че това не е вярно — сухо каза Хиеро, — защото аз съм оттам. И никога не съм виждал или чувал да живеят в нашите краища подобни на тебе хора. Но престани да се мъчиш с посоката — допълни, като се опита да смекчи резкия си тон, — това не е важно. Разкажи ми за страната си. Прилича ли на тази? Какъв народ я населява? Ти нарече бледоликите варвари. Това е странна дума в устата на една робиня?
Не им беше леко да говорят. Често се налагаше с опитване да намерят точния смисъл на доста думи, които разбираха различно, да си обясняват неизвестни изрази и да отчитат разликите в произношението. Но и двамата притежаваха развит интелект и с всяка измината минута се разбираха все повече.
— Моят народ е силен и могъщ — каза девойката твърдо. — Нашите хора живеят в каменни градове, а не в мръсни колиби от кожи и пръти. Те са велики бойци и дори големият рогат звяр не би те спасил, ако трябваше да се сражаваш с тях.
„Само една жена — помисли си тъжно Хиеро — може да припише успеха ни на Клотц“. Поклати глава, а на глас каза:
— Е, добре, велик и силен народ сте. Но ти какво правиш тука? Предполагам, че си извървяла дълъг път, преди да се окажеш по тези места?
— По правилно би било — заяви тя, — ти да ми кажеш кой си, откъде идваш и какво положение заемаш в родината си?
— Аз съм Пер Хиеро Дъстин, Свещеник-Заклинател втора степен на Универсалната Църква, Страж на Границата и Убиец. И не виждам никаква причина, защо едно голо момиче-робинче ще се интересува от положението и титлите на човека, който я е спасил от много неприятна смърт — очите му сърдито проблеснаха, но това не й направи никакво впечатление.
— Твоята църква не може да бъде универсална — каза тя спокойно, — щом аз не съм чувала за нея. И не бива да се учудваш, свещенико, защото истинска църква има само в моята страна. Ако някой у нас, който прилича на тебе, с подобна глупава картина на лицето, заяви, че се явява свещеник, то без никакво забавяне ще се окаже в лудницата. Длъжна съм да ти кажа — продължи тя с лекторския си тон, — че не винаги съм била момиче-робинче и всеки възпитан човек, с прилични маниери, може да го забележи.