Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли, тази тема никак не ми допада. Стига сме разговаряли за тези млади моми, очакващи своя избраник. Всички те са глупачки до една. Разбра ли какъв е планът на Хатън? Дали ще се появи рано в парламента?
— Той, Дънстън и Феншоу ще пристигнат две седмици по-рано. Как мислиш, дали Манроу ще присъства на забавлението?
— Каза, че възнамерява да дойде, но като се знае каква битка ще бъде за местата, едва ли ще го допуснат вътре. Туидейл е получил нареждане от Лондон да допусне само членовете на парламента и никой друг. — Джони се протегна в удобния стол и добави: — Доволен съм, че Хатън успя. Неговите жестоки мерки спрямо англичаните и начинът, по който ги примамва, ме изпълва със задоволство и е в съгласие със собствената ми неприязън към железния юмрук в Лондон. Смятам, че Манроу ще тръгне обратно заедно с мен. Трябва да се придвижа навреме и да уведомя в Голдихаус за последните решения и постижения. Не вярвам да пожелаеш да пътуваш с мен.
— Може би следващия път.
— Може би след като госпожа Барет се завърне при съпруга си в Инвернъс? — попита закачливо Джони.
Роби кимна и леко се изчерви.
— Да, след това наистина ще те придружа с удоволствие — призна той и като си помисли за последната си любов, не успя да сдържи усмивката си.
— Мисля, че няма нужда да те уча на дискретност — подхвърли Джони. — Барет може да е стара, но не е грохнала.
— Защо пък да не приема един твой урок по дискретност? — съгласи се Роби. — Какво предлагаш? Предполагам, че нямаш предвид да преспя със съпругата на канцлера посред бял ден?
— Имах предвид нещо по-сериозно — отвърна Джони с умерен тон. — Да държиш меча си винаги под ръка и кортика наблизо. Може и под възглавницата. Барет напоследък е престанал да се сражава и хората, които наема, за да му разчистват сметките, не са от най-достойните и благородните.
— Ще внимавам — обеща Роби с безгрижен тон, свойствен за възрастта и натурата му.
— Защо не вземеш неколцина бойци от нашите да те охраняват по време на нощните ти похождения при госпожа Барет?
Роби изведнъж стана сериозен.
— Наистина ли мислиш, че трябва?
— Миналата година, когато твоята сегашна възлюбена се забавляваше с Глендейл Армстронг, тебе те нямаше, за да видиш какво му се случи на излизане от дома й. Беше нападнат от банда диваци, наети да отмъстят.
— Уат Армстронг ли?
— Да, същият. След този случай вече никога няма да може да използва дясната си ръка. Беше на косъм от смъртта цели няколко седмици. — Джони затвори търговската книга пред себе си и погледна брат си доста загрижено. — Нямам предвид, че госпожа Барет е опасна, но трябва да знаеш, че нейният съпруг не е за пренебрегване и е доста обидчив.
През прозореца зад Джони се виждаше забързаното ежедневие на пристанището. Роби проследи погледа на брат си и каза:
— Мислиш ли, че това е част от забавлението? — за миг погледът му бе доста отнесен, но после той отново се вторачи в лицето на Джони. — Възможността за насилие… — добави той с умислен вид. — Случвало ли ти се е някога да се възбудиш при вида на недостижима, забранена жена, която тръпне под теб в леглото, а гърбът ти е изложен на риск откъм вратата?
— Никога — отвърна Джони.
— Правилно. Затова значи през последните няколко години си участвал в дуели точно шест пъти.
Джони се размърда леко в стола си заради неловкото положение, в което по-малкият му брат го бе поставил.
— Е, не ти препоръчвам дуелите все пак. По-добре си наеми телохранител. Моля те! — и като понижи леко глас. Джони уточни: — Поне заради мен.
Роби размисли за миг. В него бушуваха напиращите страсти и гласът на разума, но кимна в знак на съгласие.
Джони явно бе доволен.
— Добре — каза тон с облекчение. — Това означава, че още дълго ще можеш да се наслаждаваш на прелестите на госпожа Барет. Ще ти оставя половината от мъжете си, когато тръгна утре сутринта.
— Тя е била една година във Версайския дворец. Знаеше ли за това? — попита Роби, а мислите му очевидно бяха насочени към прелестната госпожа Барет.
Джони добре знаеше това. Той дори беше запознат и с някои по-фрапиращи прояви на госпожа Барет от последната година, но вместо да сподели това с брат си, се усмихна вежливо и като повдигна учудено вежди, подхвърли:
— Версай ли каза? Това вече ми дава обяснение защо точно тя те е заинтересувала. Дворът на Версайския дворец няма равен на себе си по порочност. Колко благороден трябва да е господин Барет, като споделя прелестната си съпруга с целия свят!
— Късметлията сега съм аз — каза Роби. — Защо не дойдеш да вечеряш с нас тази вечер? Тя говори френски, като при това много сладко фъфли.