Черният еднорог
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният еднорог». Краткое содержание книги:
Къде е Уилоу? Къде е тайнственият черен еднорог който тя издирва?
Бен си пое дълбоко дъх.
— Речни господарю, това съм аз, Бен Холидей — заяви той и зачака. В очите на другия не се забелязваше и намек, че го е разпознал. Той приближи.
— Зная, че видът ми е променен, но то е, защото срещу мен бе използвана магия, която ме преобрази. Магьосникът, служил на сина на стария крал, който бе напуснал Отвъдната земя — и който в моя свят се нарича Мийкс — се върна и ми отне както самоличността, така и трона. Това е дълга история. Важното е, че аз се нуждая от помощта ти. Трябва да намерим Уилоу.
Речния господар зяпна от изненада.
— Ти ли си Бен Холидей?
Бен кимна веднага.
— Аз съм — макар и да не изглеждам такъв. Ще се опитам да ти обясня. Ходих обратно в…
— Не! — прекъсна го Речния господар и махна с ръка подразнен. — Искам да чуя от теб само едно обяснение — който и да си. Искам да зная, защо си довел този котарак.
Бен на свой ред зяпна. Дъждовните капки равномерно се стичаха по лицето му и той примижаваше, за да ги отпъди от очите си.
— Котарака ли?
— Да, котарака! Призматичния котарак, вълшебното създание, което се намира до теб — защо си го довел тук? — Речния господар беше воден дух и точно под брадичката си и от двете страни на гърлото имаше хриле. Беше така ядосан, че хрилете му пърхаха неукротимо.
Учуден, Бен погледна към Дърк, който седеше на десетина стъпки встрани и ближеше лапите си, напълно безразличен към разговора, който се водеше.
— Не разбирам — най-сетне отвърна той и отново обърна очи към Речния господар. — Какъв е проблемът с…?
— Не съм ли достатъчно ясен? — отново го прекъсна Речния господар, вече настръхнал от гняв.
— Не, но…
— Котаракът, попитах — защо е тук този котарак?
Бен се опита да бъде дипломатичен.
— Изслушай ме. Аз не съм го довел; котаракът сам реши да дойде. Ние имаме делово споразумение — аз не му казвам къде да ходи и какво да прави, той на мен също. Защо не се успокоиш и не ми обясниш какво става. Единственото, което зная за призматичните котараци е, че те могат да палят огън и да променят формата си. Ти явно знаеш и нещо повече.
Речния господар изопна лице.
— Да, зная. И смятам, че Негово Величество кралят на Отвъдната земя също би следвало да прояви интерес и да разбере! — той пристъпи крачка напред. — Продължаваш ли да твърдиш, че си кралят на Отвъдната земя?
— Разбира се, че да.
— Макар на вид да нямаш нищо общо с Бен Холидей, да си облечен като обикновен работник и да пътуваш без охрана и придружители?
— Вече обясних, че…
— Да, да, да! — тръсна глава Речния господар. Наистина притежаваш смелостта на Негово Величество, ако не друго.
Той обмисля проблема известно време, без нищо да каже. Стражите наоколо му и сгълчаният водач изглеждаха като статуи. Бен нетърпеливо изчакваше. Група лица надзъртаха иззад стволовете на околните дървета, едва доловими през дъжда и мрака. Явно хората на Речния господар започнаха да стават любопитни.
Най-накрая Речния господар се изкашля.
— Много добре, не мога да приема, че ти си кралят на Отвъдната земя, ала който и да си, позволи ми да ти обясня някои неща, които се отнасят до онова същество, с което пътуваш. Преди всичко призматичните котараци са вълшебни същества — истински вълшебни същества, а не изгнаници и емигранти като хората от Езерната страна. Призматични котараци почти никога не могат да се видят отвъд мъглите. Второ, те обикновено не стават спътници на хората. Трето, те са непредсказуеми; никой не може да предвиди напълно какво целят. И четвърто където и да отидат, създават неприятности. Имаш късмет, че изобщо си бил допуснат в Елдъру в компанията на призматичен котарак. Ако знаех, че си тръгнал с такъв котарак, със сигурност нямаше да те приема.
Бен въздъхна уморено, след което кимна. Явно суеверията, свързани с котараците, не бяха разпространени само в неговия свят.
— Добре, обещавам да имам предвид всичко това в бъдеще — отвърна той, опитвайки се в гласа му да не се усети раздразнение. — Но така или иначе, не си спрял нито мен, нито котарака и ето че се намираме пред теб. И няма значение дали ми вярваш, че съм кралят на Отвъдната земя или не. Аз имам нужда от твоята помощ, ако…
Внезапен порив на вятъра го блъсна в лицето и не му позволи да довърши думите си. Той замълча, целият треперейки от студ в мокрите си дрехи.