Черният еднорог

— Била е тук преди две нощи, Ваше Величество — заяви той. — Седяла е близо до мястото, където се намирате сега, докато майка й е танцувала, след което се е преобразила. На сутринта си е тръгнала.

Бен се втренчи в котарака.

— Как разбра всичко това?

— Нюх — надменно заяви Дърк. — И ти трябва да си развиеш. Мога да ти кажа всичко, което ще пропуснеш в противен случай. Обонянието ми разкрива неща, които ти не можеш да видиш с очите си.

Бен дойде по-близо и се надвеси над котарака, без да обръща внимание на капките, които се отцеждаха през клоните на боровете и се стичаха по лицето му.

— Подсказва ли ти обонянието накъде е тръгнала? — тихо попита той.

— Не — отвърна котаракът.

— Не?

— Няма защо да повтаряш — изсумтя Дърк.

— Но щом обонянието ти е позволило да разбереш всичко останало, защо не и това? — попита Бен. — Винаги ли е толкова избирателно?

— Иронията не ви подхожда, Ваше Величество — навири леко глава Дърк. — А и аз не я заслужавам. Аз съм в края на краищата единственият ви спътник и опора в това рисковано дело.

— Което се нуждае от обяснение, трябва да отбележа — тросна му се Бен. — Непрестанно ми изтъкваш какво знаеш, но ми казваш само каквото ти се иска. Разбирам, че бидейки котарак, си имаш идеално извинение за подобно поведение, но трябва да ти кажа, че то ме вбесява! — пак започна да губи самообладание и повиши тон. — Попитах те, как така си могъл да установиш, че Уилоу е била тук, че е танцувала, че се е преобразила, а не можеш да ми кажеш къде е…

— Не зная.

— …Може да е отишла… Какво? Не знаеш ли? Какво не знаеш?

— Не зная защо не зная.

Бен отново се ококори.

— Би трябвало да мога да разбера накъде е тръгнала, но не мога — спокойно довърши Дърк. — Сякаш следите са съзнателно скрити.

Бен помисли над това, което току-що бе чул, след което бавно поклати глава.

— Но защо ще крие къде отива?

Дърк не отвърна. Изправи се отново на крака и тихо изсъска в знак на предупреждение. Бен се изправи с него и се огледа. От мъглата се появи тъмният силует на Речния господар, който прекоси поляната и приближи до Бен. Беше сам.

— Била ли е тук Уилоу? — рязко попита той.

Бен се поколеба, после кимна.

— Била е и си е отишла. Котаракът твърди, че по-миналата нощ майка й е танцувала за нея.

В очите на водния дух просветна гняв, но той бързо го овладя.

— Разбира се, че ще откликне на дъщеря си — промълви той. — Те са свързани. По вълшебен начин танцът може да й открие истината и да й покаже какво да търси… — той млъкна замислено, после се изопна. — Установихте ли накъде е отишла, Ваше Величество?

Бен отново се подвоуми, този път колкото от предпазливост, толкова и от изненада. Речния господар се бе обърнал към него с Ваше Величество. Дали бе решил да повярва на твърденията на Бен? Срещна неотклонния му поглед.

— Не можем да открием следите й — отвърна той. — Скрити са нарочно, според котарака.