Черният еднорог
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният еднорог». Краткое содержание книги:
Къде е Уилоу? Къде е тайнственият черен еднорог който тя издирва?
Той погледна настрани, потънал в спомени. Странно признание, помисли си Бен — просто и прямо, без следа от чувства. Речния господар разказа всичко с равен глас, с безизразно лице. Уилоу значеше много за него, но той не можеше да прояви чувствата си — можеше само да сподели факта, че ги има. Бен внезапно се запита, какви бяха неговите собствени чувства към силфидата.
Речния господар се загледа в дъжда, неподвижен и мълчалив, и подир известно време само сви рамене.
— Много неща мога да излекувам, но не и това — каза тихо той. — Не зная как.
После най-неочаквано отново се обърна към Бен, сякаш го виждаше за първи път.
— Но защо ли ти разказвам всичко това? — изненадано прошепна той.
Бен нямаше и представа. Мълчеше, докато Речния господар се взираше в него, сякаш озадачен, че изобщо е там. Подир туй господарят на езерния народ просто отмахна този проблем. Гласът му прозвуча хладно и безизразно:
— Само си губиш времето при мен. Уилоу ще иде при майка си. Ще иде край старите борове, където горската нимфа танцува.
— Там ще я потърся — каза Бен.
Той се изправи и Речния господар само безмълвно го наблюдаваше. След известно двоумение Бен каза:
— Няма защо да ми даваш водач. Зная пътя.
Речния господар кимна все така мълчаливо. Бен тръгна да върви, но на десетина крачки от навеса спря и се обърна. Единственият останал страж се бе изгубил някъде сред дърветата. Двамата мъже стояха сами.
— Искаш ли да дойдеш с мен? — попита Бен импулсивно. Речния господар стоеше, загледан в дъжда, потопен в мътносребристите му отблясъци, погълнат от неговия ромон. Хрилете на шията му едва потрепваха. Слабото му изваяно лице изглеждаше безжизнено.
— Не те чува — обади се Еджууд Дърк неочаквано. Бен погледна надолу изненадан И зърна котарака в краката си. — Потънал е дълбоко в себе си, за да възстанови вътрешното си равновесие. Така става понякога, когато е разкрил нещо дълго спотаявано.
Бен се навъси.
— Дълго спотаявано ли? Това, което разказа за Уилоу, ли имаш предвид и за нейната майка? — Бен се свъси още повече и коленичи до котарака. — Дърк, защо наистина той ми разказа всичко това? Та нали дори не знае кой съм.
Дърк го погледна.
— На този свят магията действа различно, Ваше Величество. Понякога в големи мащаби, понякога в малки. Понякога с пламенност, душа и сила… понякога с откровеност.
— Да, но защо…?
— Чуйте ме, Ваше Величество! Изслушайте ме! — изсумтя Дърк. — Толкова са малко хората, готови да чуят един котарак. Повечето ни говорят. Говорят ни, защото ние сме добри слушатели. Присъствието ни им действа успокояващо. Ние не ги разпитваме, нито ги съдим. Просто ги изслушваме. Те ни говорят, а ние ги изслушваме. Готови са да ни разкажат всичко! Разкриват ни потайните си мисли и мечти, неща, които не могат да кажат на другите. Понякога, Ваше Величество, го правят, без и сами да разбират защо!
Котаракът млъкна отново и на Бен неочаквано му хрумна, че Дърк не говори изобщо, а има нещо съвсем, конкретно предвид. Не говореше просто за всички, а определено за някого. И той вдигна поглед към самотната фигура на Речния господар.
А после неочаквано помисли за себе си.
— Дърк, какво…?
— Шшшшт! — изшътка му котаракът. — Не нарушавайте тишината, Ваше Величество. Нека бъде тихо. Вслушайте се в тишината, ако можете — но не я нарушавайте.
Котаракът бавно пое сред дърветата, стъпвайки внимателно из влажната, подгизнала от дъжда горска пръст. От небесата се спускаше равномерно дъждовната завеса и те бяха покрити с облаци от хоризонт до хоризонт като сив таван, издигнал се над дърветата. В тишината се чуваха само звуците на дъжда, обгърнал Елдъру, къщите и дърветата, пътеките и парковете и огромния пуст амфитеатър, който се очертаваше зад мъртвешки неподвижната фигура на Речния господар. Бен се вслуша, както го бе посъветвал Дърк, и почти долови гласа на мълчанието.
Но какво ли трябваше да му каже то? Какво ли трябваше да узнае от него? Поклати глава без надежда. Не знаеше.
Дърк се бе скрил сред мъглата напред, една бледо-сивкава сянка. Отказвайки се от усилията си да слуша каквото и да било по-нататък, Бен се забърза подире му.
ТАНЦЪТ
За Бен Холидей вече бе несъмнено, че има нещо съвсем особено около Еджууд Дърк. Вярно е, че повечето котараци са твърде странни и нищо чудно един котарак, дошъл от вълшебния свят, да бъде по-странен от обичайното, но Бен не можеше да се съгласи. Дърк проявяваше странности, които далеч надминаваха всичко в Алиса в страната на чудесата или да речем Дик Уинтингтън. Дърк възприемаше света по съвършено различен начин и най-странното бе, че колкото и да се опитваше, Бен не можеше да разбере никога какво има на ум.