Черният еднорог

— Ти отново не ме чуваш, скъпи кралю. Нищо чудно, че си загубил своята самоличност и си се превърнал в нещо друго, противно на волята си. Нищо чудно, че никой, освен мен, не може да те познае. Започвам да се питам, струва ли си да си губя времето с теб.

Бен се изчерви до уши при този укор, но нищо не каза. Котаракът примигна.

— Студено е тук в гората; въздухът е хладен. Бих предпочел удобството да се намирам пред запалено огнище. Искате ли огън, Ваше Величество?

Бен кимна.

— Много — но няма как да си запаля.

Котаракът се изправи и се протегна.

— Точно така. Но аз имам как. Само гледай.

Котаракът отново целият се озари отвътре, също както преди, и в озарението силуетът му започна да губи ясните си очертания. После внезапно се яви кристален блясък и досегашното същество от плът и кръв напълно изчезна и на мястото му се появи нещо, което приличаше на голяма стъклена статуетка. Статуетката беше запазила облика на котарак с човешки черти, но се движеше като течна. Смарагдовите очи проблясваха на прозрачното тяло, в което лунната светлина се отразяваше и пречупваше като от огледало и хвърляше наоколо нещо като светлинни зайчета. Подир туй цялата светлина се съсредоточи в смарагдовите очи и бе насочена навън като лазер. Лъчът попадна върху купчина сухи дървета, отдалечени на десетина стъпки, и мигновено ги подпали, така че те пламнаха в ослепителен огън.

Бен прикри очите си от светлината и после видя как огънят постепенно започна да се смалява, докато стана обозрим — колкото обикновен огън, запален в гората. Смарагдовите очи престанаха да светят. Котаракът потрепна в озарението си и се върна към предишната си форма. Седна на задните си лапи и строго погледна към Бен.

— Сега се надявам да си спомниш онова, което ти казах, че съм? — заяви той.

— Призматичен котарак — веднага отвърна Бен, припомнил си.

— Точно така. Мога да улавям светлината от всякакъв източник — дори и толкова далечен, колкото са осемте луни на тази земя. И мога да трансформирам тази светлина в енергия. Най-прости физични закони всъщност. Във всеки случай, притежавам способности, малко по-развити от твоите. Демонстрирах ти само малка част от тях.

Бен кимна бавно, започвайки да чувства известна неловкост.

— Готов съм да повярвам на думите ти.

Котаракът отиде по-близо до огъня и седна отново.

Нощните звуци стихваха и настъпваше тишина. Във въздуха се усещаше някаква напрегнатост.

— Бил съм по места, за които другите могат само да сънуват и съм видял онова, което се крие там. Много тайни познавам — котаракът сниши глас и започна да шепне. — Приближете по-близо до огъня, Ваше Величество Бен Холидей. Вижте колко топли.

Бен направи, както му бе казано, пред погледа на котарака. Неговите смарагдови очи сякаш заблестяха отново.

— Зная много за магьосници и изчезнали магически книги. Зная за черни еднорози и за бели, някои изчезнали, други открити. Зная дори и нещо за измамите, които могат да накарат едни същества да изглеждат различни от онова, което са — Бен се опита да го прекъсне, но котаракът предупредително изсумтя. — Не, Ваше Величество — изслушайте ме! В повечето случаи аз не съм склонен твърде много да приказвам, тъй че подобава да ме оставите да довърша! Ние, котараците, рядко казваме нещо, но винаги знаем много! Така е и в този случай. Аз зная твърде много, което е скрито за теб. Част от него може да ти е полезно, а друга не. Всичко е въпрос на преценка. Ала за да се отсеят нещата, е нужно време. А времето обвързва. Аз рядко се обвързвам. Но ти, както ти казах, успя да ме заинтригуваш и смятам да направя изключение за теб. Ами ти какво мислиш?