Черният еднорог

— Не зная какво друго мога да кажа — привърши Бен.

Речния господар му кимна едва, но все още мълчеше.

— Чуй ме — умоляваше го Бен. — Аз трябва да намеря Уилоу и да я предупредя, че онзи сън за черния еднорог е бил изпратен от Мийкс, а за това се нуждая от твоята помощ — той млъкна, сякаш внезапно си бе спомнил истина, която му бе трудно да признае, дори пред себе си. — Уилоу ми е твърде скъпа, Речни господарю. Тревожа се за нея. Кажи ми, идвала ли е тук?

Речния господар се загърна плътно в наметалото си. Погледът в очите му беше отвлечен.

— Изглежда, че наистина си този, за когото се представяш — промълви той. — Може и да си кралят. Кой знае.

Той се изправи, надникна навън към охраната, обградила навеса, даде знак да се отстранят всички, освен един и приближи до Бен. Наведе се така, че странното му, подобно на дърво лице, се озова точно пред лицето на Бен.

— Независимо дали си кралят или си измамник, трябва да ми кажеш истината — защо пътуваш с този котарак?

Бен с усилие запази спокойствие.

— Стана случайно. Натъкнах се на него снощи, преди да вляза в Езерната страна и той ми предложи своята компания, твърдейки, че може да ми потрябва. Още не зная дали наистина е така.

Той хвърли поглед към Дърк с известна надежда котаракът да потвърди думите му. Но Дърк седеше със затворени очи, без нищо да каже. На Бен внезапно му мина през ум, че котаракът не е проронил нито дума, откакто бяха пристигнали в Елдъру. Интересно защо.

— Дай ми ръка — неочаквано каза Речния господар. Той се протегна и здраво хвана ръката на Бен. — Има един единствен начин да проверя дали е истина това, което казваш. Помниш ли, когато за първи път дойде в Елдъру и ние се разхождахме в града и разговаряхме за магията на народа от Езерната страна? — Бен кимна. — Помниш ли какво ти показах от тази магия?

Той го стискаше силно, като метална скоба. Бен примигна от болка, но не направи опит да издърпа ръката си.

— Ти докосна един храст, попарен от болестта, и го излекува — отвърна Бен, без да сваля поглед от него. — Опитваше се да ми покажеш защо народът от Езерната страна може да се справи и сам. След това отказа да ме признаеш за крал — той съзнателно замълча. — Но после го направи, Речни господарю — призна правото ми.

Речния господар го изгледа, после го дръпна и без никакво усилие го изправи на краката му.

— Може и наистина да си Бен Холидей, както казах — промълви той, надвесил лице към него. — Напълно е възможно — той взе и двете ръце на Бен в своите. — Не зная как си бил преобразен, но ако това е работа на магия, може също да се поправи с магия. Аз имам силата да лекувам до голяма степен болестта и страданието. Ще използвам уменията си да те излекувам, ако мога — люспестите ръце се вкопчиха още по-силно в ръцете на Бен. — Стой на място и не мърдай.

Бен си пое дъх. Ръцете на Речния господар го стоплиха, изваяният му силует се приведе в сянката. Бен чакаше. Другият забави дишането си и по тялото на Бен премина благодатен прилив на топлина. Той целият потръпна, но не помръдна от мястото си.