Черният еднорог
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният еднорог». Краткое содержание книги:
Къде е Уилоу? Къде е тайнственият черен еднорог който тя издирва?
Бен не знаеше какво да мисли. Откъде можеше този котарак да знае за черните еднорози и белите? Откъде можеше да знае за изчезналите магически книги? Доколко всичко това не бяха празни думи, доколко имаха конкретно значение? Искаше му се да го запита, но знаеше, както знаеше, че е нощ, че котаракът няма намерение да му отговори. И той преглътна въпросите си.
— Ще дойдеш ли с мен тогава? — попита най-сетне той.
Котаракът примигна.
— Мисля по въпроса.
Бен кимна бавно.
— Имаш ли име?
Котаракът отново примигна.
— Имам много имена, точно тъй, както представлявам много неща. Името, което предпочитам в момента, е Еджууд Дърк. Можеш да ме наричаш просто Дърк.
— Приятно ми е да се запознаем, Дърк — каза Бен.
— Ще видим, дали е така — отвърна Еджууд Дърк с безразличие. Обърна се и приближи една-две крачки по-близо до огъня. — Нощта ме отегчава; денят е за предпочитане. Сега ми се ще да поспя.
Той направи няколко обиколки около малка тревиста площ, след което се настани и се сви на рунтаво кълбо. Обгърна го светлината на огъня и той отново заприлича на обикновен котарак.
— Лека нощ, Ваше Величество.
— Лека нощ — механично отвърна Бен. Той се чувстваше още натоварен от чувствата, които Дърк бе предизвикал в него. Размишляваше над думите на котарака и се опитваше да разбере доколко това създание наистина познава нещата и доколко само ги обобщава. Огънят пращеше и хвърляше искри в мрака и той приближи до него, за да се стопли. „Какъвто и да е случаят, Еджууд Дърк можеше да се окаже от полза, разсъди той и протегна ръце към огъня. Само ако можеше това странно създание да бъде не толкова изменчиво…“
И внезапно му хрумна една неподозирана възможност.
— Дърк, да не би да си дошъл да търсиш мен? — попита той.
— Ах! — тихо възкликна котаракът.
— Така ли? Съзнателно ли си дошъл да ме търсиш?
Той зачака за отговор, но Еджууд Дърк нищо повече не каза. Тишината от преди няколко минути отново започна да се изпълва със звуците на нощта. Напрежението му започна да го напуска. Пламъците обгръщаха сухото дърво и прогонваха горските сенки. Бен гледаше спящия котарак и изпитваше особено спокойствие. Не се чувстваше вече толкова самотен.
Задиша дълбоко нощния въздух и въздъхна. Нима наистина не беше самотен? Кого ли мисли, че може да излъже?
Все още не си беше отговорил на въпроса, когато най-сетне заспа.
ДУХЪТ-ЛЕЧИТЕЛ
Бен Холидей се събуди призори, без да знае къде се намира. Толкова беше неориентиран, че в продължение на няколко минути не можа да си спомни нищо от последните трийсет и шест часа. Лежеше върху треви, влажни от утринната роса, на поляна в някаква гора и се удивляваше, защо ли не се намира в собственото си легло в Сребърния дворец. Огледа се и се учуди, защо ли е облечен в тези раздърпани дрехи. Загледа се към обвитите в мъгла дървета, като се питаше какво по дяволите става тук.
Едва тогава зърна Еджууд Дърк, седнал върху съборен дънер, дързък и зализан. Той прилежно ближеше козината си и съзнателно не обръщаше никакво внимание на спътника си. При тази гледка спомените нахлуха и Бен възстанови в ума си цялата ситуация, мислейки си с тъга, че е по-добре да си остане в неведение.
Изправи се, отупа дрехите си, пийна изворна вода и хапна от стъблото на един син дъб. Вкусът на растението бе приятен и желан, но гладът му за нещо по-питателно си остана. Той хвърли веднъж-два пъти поглед към Дърк, но котаракът продължаваше да се ближе, без да го забелязва. Явно някои неща за него имаха предимство пред други.
Щом Дърк свърши най-сетне, той се изправи и заяви:
— Реших да тръгна с теб.
Бен се въздържа да не каже онова, което го изкушаваше, и само кимна.
— Поне за известно време — натърти Дърк.
Бен за втори път кимна.
— Знаеш ли къде отивам? — попита той.
Дърк му хвърли един от своите характерни погледи, който казваше „що за идиот си ти“, и отвърна:
— Ами ти не знаеш ли?
Напуснаха мястото, където бяха нощували, и поеха мълчаливо в ранните утринни часове. Небето бе сиво и потискащо. Иззад линията на дърветата на хоризонта се издигна слънцето, обгърнато от тежки облаци. Мъждивата му светлина едва се прецеждаше, колкото да прогони сенките и да прошари пътеката, подобно камъни във вир. Бен вървеше напред, а Дърк внимателно си проправяше път на два-три метра зад него. Нямаше горски звуци, които да ги съпътстват; в гората не се забелязваха следи от животни.