Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Най-близкото от тях държеше късо копие. Нещо в поведението на мъжа го разгневяваше още повече. Щом стигна до Кал Рис, то заби копието в гърдите му и го уби мигновено.
Когато всичко свърши и оцелелите от стражата бяха заловени и изклани, останалите живи друиди бяха натирени от скривалищата си към Заседателната зала и принудени да паднат на колене, обградени от чудовищата. Намериха и Атабаска, все още жив, и го изправиха пред черепоносеца. Изчадието се втренчи във внушителния белокос Върховен друид, после му заповяда да коленичи и да го признае за свой господар. Когато Атабаска отказа, горд и надменен, въпреки поражението си, създанието го сграбчи за врата, взирайки се в изпълнените му със страх очи, и го изгори с огъня, който блъвна от пастта му.
Докато Атабаска се гърчеше в агония на пода, в Заседателната зала настъпи внезапна тишина. Съскането и глъчката замряха. Простъргването на нокти и скърцането на зъби изчезна. Спусна се тишина, мрачна и зловеща. Всички очи бяха вперени към главния вход на залата, където тежките двойни врати висяха разбити и изтръгнати от пантите.
Там, в неравния отвор, сенките като че ли започнаха да се събират, съединявайки се в мрак, който бавно започна да приема формата на висока, облечена в роба фигура, която не стоеше на пода като жив човек, а висеше във въздуха над него, лека и нематериална, като дим. С появяването й в залата започна да се просмуква студ, който бързо изпълни помещението и плъзна по костите на пленените друиди. Един по един нападателите им се свлякоха на колене, наведоха глави и грубият им шепот се понесе:
— Господарю, господарю.
Господаря на Магията погледна със задоволство към победените друиди. Сега те вече бяха негови. Паранор беше негов. Най-после, след толкова време бе осъществил отмъщението си.
Той заповяда на изчадията си да се изправят отново на крака, след това протегна обгърнатата си от мантията ръка към Атабаска. Без да може да се противопостави, ослепен и обзет от агония, Върховният друид беше издърпан нагоре сякаш от невидими въжета. Той увисна над пода, над останалите друиди, крещейки от ужас. Господаря на Магията направи въртеливо движение с ръка и Върховният друид застина зловещо. Последва второ въртеливо движение и Атабаска започна да вика с ужас и болка в дрезгавия си глас:
— Господарю, господарю, господарю.
Друидите, струпани под него, извърнаха очи от срам и ярост. Някои се разридаха. Огромните изчадия на Господаря на Магията изсъскаха от удоволствие и вдигнаха възторжено ноктестите си крайници. Господаря на Магията кимна и черепоносецът с ужасяваща бързина разкъса гърдите на Атабаска и изтръгна все още биещото му сърце. Върховният друид отметна назад глава и изкрещя, щом раздраха гърдите му, после се свлече напред и издъхна.
Няколко дълги секунди Господаря на Магията го задържа да виси отпуснат над събратята си, като парцалена кукла, с процеждаща се от тялото му кръв. Залюля го напред-назад, наляво-надясно и най-накрая го остави да се стовари на каменния, под където се превърна в безформена маса от разкъсана плът и строшени кости.
После нареди всички заловени друиди да бъдат подкарани като стадо добитък до най-затънтените кътчета на подземията на Паранор и там да бъдат зазидани живи.
Щом и последният от писъците им се разтвори в тишината, той тръгна из коридорите и стълбищата на крепостта в търсене на Друидските хроники. Беше унищожил друидите; сега трябваше да унищожи и знанията им. Или да вземе от тях онова, което би му послужило. Движеше се бързо, тъй като вече се чуваше глъчка някъде от вътрешността на бездънния кладенец на крепостта, където скритата магия се пробуждаше в отговор на присъствието му. В своите владения той можеше да се справи с всичко. Но тук, под небето на най-големите си врагове, имаше вероятност и да не успее. Откри библиотеката и я претърси. Намери стелажа, зад който бе скрит входът към помещението от другата страна, но то беше празно. Усети, че е използвана магия, но не можеше да определи нито произхода й, нито целта й. А колкото до Хрониките, от тях нямаше и следа.
Врявата от дълбините на Друидския кладенец се засили. Нещо беше излязло на свобода, предизвикано от появата му, и се надигаше, за да го намери. Това го притесни, някой бе призовал сила от подобно естество, за да го предизвика. Надали беше дело на тези жалки смъртни, които така лесно беше покорил. Те вече не бяха в състояние да направят нищо. Сигурно беше работа на онзи, който беше проникнал наскоро във владенията му, на онзи, когото слугите му бяха проследили, на друида Бремен.