Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Той тръгна обратно към Заседателната зала, нетърпелив да се махне възможно най-скоро. Беше постигнал целта си. Тримата, предали Паранор, бяха доведени пред него. Господаря не им заговори с думи, те не заслужаваха да хаби дъха си, остави мислите му да им говорят. Те раболепничеха и се държаха като послушни овце. Жалки, глупави създания, които жадуваха повече, отколкото заслужаваха.
— Господарю! — скимтяха те с жаловити гласове. — Господарю, ние служим единствено на теб!
„Кой друг от друидите, освен Бремен, напусна Крепостта?“
— Само трима, господарю. Едно джудже — Риска, един елф — Тей Трифънйъд и едно момиче от Южната земя — Марет.
„С Бремен ли тръгнаха?“
— Да, с него.
„И никой друг ли не е избягал?“
— Не, господарю, никой.
„Те ще се върнат. Ще чуят за падането на Паранор и ще искат да се уверят в това. Вие ще ги чакате. Ще завършите онова, което аз започнах. Тогава ще станете като мен.“
— Да, господарю, да.
„Станете.“
Те се изправиха припряно, с нетърпение — покварени души и умове, попаднали под властта му. Все още не притежаваха силата да извършат онова, което се изискваше от тях, затова трябваше да бъдат променени. Той ги докосна с магията си, оплете ги с нишки, тънки като паяжини и здрави като стомана, и отне и последните остатъци от човешкото в тях.
Писъците им ехтяха в празната зала, докато той неумолимо ги оформяше в нещо ново. Краката и ръцете им се мятаха, главите им диво се тресяха, а очите им се изцъклиха.
Когато приключи, тримата друиди бяха неузнаваеми. Той ги остави и следван покорно от останалите си слуги, се стопи обратно в нощта, изоставяйки крепостта на умиращите и мъртвите.
СЕДМА ГЛАВА
На раздяла Бремен подаде ръка на Риска и джуджето я стисна силно. Стояха пред самия вход на пещерата, в която се бяха прислонили, след като напуснаха Адския рог и неговите духове. Беше почти пладне, дъждът се бе стопил в ситен ръмеж и на запад, над тъмните върхове на Драконовите зъби небето беше започнало да просветлява.
— Изглежда, че няма скоро да се срещнем отново и ще поемем по различни пътища — изсумтя Риска. — Не зная как ще успеем да останем приятели. Не зная въобще защо ще правим всичко това.
— Нямаме друг избор — обади се от другата му страна Тей Трифънйъд. — Няма кой друг да го свърши вместо нас.
— Да, така си е. — Джуджето се усмихна, сякаш на себе си. — Е, това ще е изпитание за приятелството ни. Разпилени из Източната и Западната земя и кой знае кога ще се срещнем отново. — Той стисна силно ръката на Бремен. — Пази се!
— Ти също, добри ми приятелю — отвърна старецът.
— Тей Трифънйъд! — извика джуджето през рамо. Вече беше тръгнал надолу по пътеката. — Не забравяй обещанието си! Събери елфите и ги доведи на изток! Изправете се с нас срещу Господаря на Магията! Ще разчитаме на вас!
— Довиждане засега, Риска! — извика Тей след него.
Джуджето помаха, нарамвайки торбата си на едрите си плещи, широкият меч се поклащаше от едната му страна.
— Късмет, елфически уши. Бъди нащрек! Пази си гърба!
Елфът и джуджето продължиха още известно време в този дух, като стари приятели, които обичаха добросърдечните си шеги и бяха свикнали с взаимните си закачки, с които прикриваха чувствата, напиращи дълбоко в тях. Кинсън Рейвънлок стоеше настрани и слушаше словесното представление, като си пожелаваше да има време да опознае и двамата по-добре. Но сега това трябваше да почака. Риска бе заминал, а Тей щеше да ги напусне при изхода на Кенън, когато те щяха да свърнат на север към Паранор, а елфът да продължи на запад към Арборлон. Пограничникът поклати глава. Колко ли тежко щеше да е това за Бремен. Бяха минали две години, откакто се бе разделил с Риска и Тей. Дали щяха да минат още две, преди да ги види отново?
Когато Риска се скри от погледите им, Бремен поведе останалите трима членове на малката им група надолу, по пътечка, водеща към подножието на скалите, и после на запад по северния бряг на Мирмидон, следвайки дирите, които бяха оставили на идване. Вървяха малко след като се свечери и накрая спряха да починат от подветрената страна на горичка от елши в едно заливче, където Мирмидон се разклоняваше на юг и запад. Небето бе вече чисто и изпъстрено с брилянтни звезди, чиято светлина се отразяваше в калейдоскопичен блясък по спокойната водна повърхност. Пътниците се скупчиха на брега на реката и изядоха вечерята си, взирайки се в нощта. Не говориха много. Хей предупреди Бремен да бъде предпазлив в Паранор. Ако виденията му се бяха сбъднали и крепостта на друидите бе паднала, тогава трябваше да се очаква, че Господаря на Магията и неговите слуги може все още да са там. Или ако не беше така, добави елфът, те сигурно бяха оставили капани, за да заловят всеки от друидите, които бяха избягали и бяха достатъчно глупави да се върнат. Той изрече всичко това някак не съвсем сериозно и Бремен му отвърна с усмивка. Кинсън забеляза, че и двамата не се притесняват да обсъждат вероятността Паранор да е разрушен. Това нямаше как да не е болезнено за тях, но те не издадоха с нищо чувствата си. Не виждаха смисъл да се вкопчват в миналото. Сега само бъдещето имаше значение.