![Ричард Лъвското сърце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/4/2/9/9/richard-lvskoto-srce-bg-download.jpg)
Ричард Лъвското сърце [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Серия: tales of the crusaders #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Донева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ричард Лъвското сърце [bg]». Краткое содержание книги:
Ричард пламна, като чу, че го приравняват към Леополд и не можа да придаде съответната форма на възмущението си.
— Стига вече поучения, Францийо — възкликна той — Този херцог или принц, или стълб, както го наричаш, извърши арогантна постъпка и аз го наказах. Това е. Заслужава ли да се вдига шум заради това, че съм ритнал куче?
— Ваше величество, кралю на Франция-подхвана ерцхерцогът, — поднасям оплакването си на вас и на всички владетелни принцове срещу долното оскърбление, което ми причиниха. Английският крал оскърби моето знаме. Той го скъса и стъпка с крака.
— Да, защото имаше нахалството да го поставиш до моето — каза Ричард.
— Даде ми право на това моята титла, която ни най-малко не отстъпва на твоята — възрази ерцхерцогът, събрал повече смелост от присъствието на Филип.
— Опитай се с оръжие да докажеш това равенство — подигравателно възкликна английския крал — и, кълна се в свети Джордж, ще постъпя с тебе така, както постъпих с твоята избродирана носна кърпа, достойна за най-долната употреба, за каквато може да се използва такава кърпа.
— Потърпи малко, наш английски брате — намеси се Филип, — аз ей сега ще докажа на австрийския владетел, че той не е прав. Не мисли, благородни ерцхерцоже — обърна се той към австриеца, — че, като сме разрешили на английското знаме да заеме най-почетното място в нашия лагер, ние, владетелите от кръстоносния поход, по този начин сме признали превъзходството на крал Ричард. Неправилно е да се мисли така. Нали дори великият флаг на Франция, по отношение на който самият Ричард, понеже има владения във Франция, е васал, сега заема по-малко почетно място от английските лъвове. Но ние сме свързани с клетва, братя на кръста, ние сме войници поклонници, оставили настрана суетата и гордостта на този свят, прокарващи с мечове път към гроба Господен. Затова и аз, и останалите владетели от уважение към доблестта и възвишените подвизи на крал Ричард му отстъпихме първо място, което в друга страна и при други условия никога не бихме сторили. Сигурен съм, че Негово височество ерцхерцогът на Австрия ще вземе всичко това предвид и ще изрази съжаление, че е поставил знамето си на това място, а Негово величество английският крал ще му даде удовлетворение заради нанесената обида.
Ерцхерцогът сърдито промърмори, че ще отнесе този спор пред общия съвет на кръстоносците, Филип напълно одобри неговото заявление. Той смяташе, че по този начин най-лесно ще бъде охладен спорът и ще може да бъде уредена разпрата, толкова гибелна за интересите на християнския свят.
Запазвайки все същата безразлична поза, Ричард изслуша мълчаливо речта на Филип. Когато красноречието на френския крал се изчерпи, той каза:
— Оборва ме сън, господине. Сигурно треската не ме е оставила напълно. Братко мой, кралю на Франция! Познаваш характера ми и знаеш, че не ме бива да приказвам. Знай, че няма да поставя за разглеждане от съвета никой въпрос, който засяга честта на Англия, нито ще позволя да се занимават с него принцове или папи. Ето тук се вее моето знаме. Ако на разстояние три копия от него бъде поставено чието и да било знаме — дори и френското, за което ти говори току-що — ще постъпя с него по същия начин, както с този опозорен парцал. Ще дам такова удовлетворение, каквото е по силите ми, ако някой ме предизвика на двубой… Самичък съм готов да се бия срещу петима рицари.
В отговор на предизвикателната и оскърбителна реч на Ричард, Филип изрече спокойно:
— Дойдох тук, не за да започвам нови свади, неприемливи за нашата клетва и за светото дело, с което сме се заели. Разделяме се с моя брат, английския крал, както трябва да се разделят братя. Състезанието между английските лъвове и френските лилии може да се състои само в едно: кой от нас по-дълбоко ще се вреже в редиците на неверниците.
— Така вече бива, братко мой — произнесе Ричард, като подаде ръка тъй искрено, както бе присъщо само на избухливия му, но благороден характер. — Иска ми се час по-скоро да участваме в това доблестно и братско състезание.
— Нека и благородният ерцхерцог се присъедини към дружеското ръкостискане, което ние си споделихме в тази щастлива минута — каза Филип.
Ерцхерцогът се приближи. Той изглеждаше недоволен, но явно все пак не беше против този проблем да се уреди мирно.
— Нямам предвид глупаците и техните глупашки номера — небрежно подхвърли Ричард.
Ерцхерцогът му обърна гръб и веднага си тръгна. Ричард погледна след него.
— Някои хора приличат на светулки: те демонстрират мъжеството си само нощем — рече той. — Затова нощем не бива да оставяме това знаме без охрана. Денем няма защо да се безпокоим за него — самият изглед на английските лъвове ще плаши похитителите. На теб, Томас Джилсланд, възлагам да бдиш над моето знаме. Пази честта на Англия!