![Ричард Лъвското сърце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/4/2/9/9/richard-lvskoto-srce-bg-download.jpg)
Ричард Лъвското сърце [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Серия: tales of the crusaders #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Донева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ричард Лъвското сърце [bg]». Краткое содержание книги:
Скръстил ръце на гърдите и запазвайки почтителната си и заедно с това достойна поза, сарацинът произнесе:
— За мен е достатъчна награда да чуя, че толкова велик владетел като крал Ричард тъй ласкателно се изказва за мен, недостойния слуга. А сега ще те помоля отново да си легнеш в постелята. Не смятам, че ще се наложи да ти дам втори път от божественото лекарство, но ако правиш телесни усилия, преди да се възстановят напълно силите ти, това може да ти навреди.
— Ще ти се подчиня, Хекиме — каза кралят, — обаче чувствам гърдите си дотолкова свободни от мъчителната треска, която ме изгаряше толкова дни, че сякаш още на мига съм готов да ги изпреча пред вражеското копие. Чуйте, чуйте! Какво значат тези викове? Каква е тази музика и врява, която проглушава лагера? Върви, де Уо, виж каква е тази работа.
Де Уо се завърна след няколко минути.
— Ерцхерцог Леополд е — обясни той. — Събрал си е пиячите и с тях е организирал някакви шествия из лагера.
— Пиян глупак! — възкликна Ричард. — Нима не може да пиянства в своята шатра, а непременно цялата християнска войска трябва да гледа срама му? Какво ще кажете, господин маркизе? — допълни той, като се обърна към Конрад Монфератски, който в тази минута влезе в шатрата.
— Ще кажа, че неописуемо се радвам да видя Ваше величество напълно здрав — отвърна маркизът. — Допълвам освен това, че не всеки, който се е удостоил с гостоприемството на ерцхерцога, може да произнесе толкова дълга реч колкото мен.
— Как! Нима сте обядвали при тевтонския пияница? — учуди се кралят. — Какво е измислил той и какъв е този шум в лагера? Вярвайте, сър Конрад, изобщо не съм очаквал, че толкова весел гуляйджия като вас ще напусне пиршеството в самия му разгар.
Де Уо, застанал зад гърба на краля, се мъчеше с поглед и знаци да внуши на маркиза да не казва на Ричард какво всъщност става вън, но Конрад не разбра или се престори, че не разбира неговите предупреждения.
— Постъпките на ерцхерцога — подхвана той — са безинтересни за всички и според мен най-вече за него самия, тъй като той едва ли осъзнава какво върши. И все пак, откровено казано, не ми се иска да участвам в неговите лудории. Той отиде да свали английското знаме, което се вее на хълма свети Джордж и вместо него иска да постави своето.
— Какво? Какво каза? — страховито изрева кралят. Гласът му сякаш можеше да вдигне мъртвец на крака.
— Не си заслужава да обръщате внимание — подхвана успокоително маркизът. — Ваше величество не бива да се гневи, че някой си глупак постъпвал глупаво…
— Мълчете! — възкликна Ричард, като скочи от постелята и невероятно бързо се заоблича. — Нищо повече не искам да чуя, господин маркизе. И ти, де Мултън, не казвай нищо. Който каже поне дума, не е приятел на Ричард Плантагенет. Хеким, заповядвам ти, мълчи!
Докато говореше това, кралят продължи да се облича. При последната дума грабна меча си, окачен наблизо, и без да вземе никакво друго оръжие, без да повика когото и да било от свитата, изхвърча навън. Конрад, уж изумен, плесна с ръце. Май се накани да каже нещо на барон де Уо, ала англичанинът грубо го отблъсна, викна едного от кралските коняри и му заповяда:
— Тичай при лорд Солсбъри, кажи му да събере хората си и веднага да бърза към хълма свети Джордж. Кажи му, че треската остави гърдите на краля и се премести в мозъка му.
Уплашеният слуга, към когото се обърна де Уо, почти нищо не разбра от подхвърлените му набързо думи. Заедно с другите слуги се завтече към шатрите на благородниците, намиращи се наблизо, и скоро всички британски отряди наскачаха в тревога, твърде силна, понеже никой не знаеше причината. Вдигнати от следобедната си почивка, толкова необходима в този горещ климат, те се питаха какво се е случило и без да чакат отговор, изказваха най-различни предположения. Никой нищо не знаеше. Едни казваха, че в лагера са нахлули сарацини, други, че има покушение срещу живота на краля, трети, че той е умрял от треската си, четвърти, че австрийският ерцхерцог го е убил. Лордовете и по-ниските военачалници, които също си нямаха представа от причината за суматохата, се мъчеха да съберат своите дружини и да въведат ред сред тях, тъй като необмислените им действия можеха да предизвикат някое нещастие в лагера на кръстоносците. Английските тръби ечаха силно, настойчиво, непрекъснато. Виковете: „Грабвайте лъковете и мечовете!“ се предаваха от шатра на шатра и бойците, докато навличаха бойните доспехи, отвръщаха с националния боен вик: „Свети Джордж и весела Англия!“.