![Ричард Лъвското сърце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/4/2/9/9/richard-lvskoto-srce-bg-download.jpg)
Ричард Лъвското сърце [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Серия: tales of the crusaders #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Донева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ричард Лъвското сърце [bg]». Краткое содержание книги:
Така изминаха два часа и не се случи нищо особено. Изведнъж хрътката избухна в бесен лай, като едва се сдържаше да не се хвърли напред към мястото, където сенките бяха особено гъсти. Но не смееше без разрешението на господаря си.
— Кой е? — извика сър Кенет.
Беше забелязал, че някой пълзи към него откъм засенчената страна на хълма.
— В името на Мерлин и Мегис6 — чу се нечий груб, неприятен глас — дръж изкъсо четириногия си демон, иначе няма да те доближа.
— Кой си ти и защо искаш да доближиш моя пост? — попита сър Кенет.
Той се силеше да различи тъмната малка купчинка, която се гушеше в самото подножие на хълма, но не можеше да разбере какво представлява.
— Махни яростния си сатана — повтори гласът, — иначе ще го почерпя със стрела от арбалета си.
Чу се шум, който приличаше на опъване на тетива.
— Остави арбалета и излез на светло — извика шотландецът, — иначе, кълна се в свети Ендрю, ще те прикова към земята, който и да си!
С тези думи той прихвана през средата дългото си копие и насочил поглед към движещия се предмет, го заразмахва, сякаш се канеше да го запрати. Но скоро сър Кенет се почувствува засрамен и бодна копието в земята, щом забеляза, че на светло излезе някакво разкривено, жалко същество. Веднага го позна по фантастичното облекло и по уродството: беше мъжът-джудже, едното от двете джуджета, които бе видял в Енгадийския параклис. На часа си припомни и другите, толкова различни от това, видения от онази нощ, затова подвикна на хрътката, която веднага го разбра, върна се при знамето и легна, като леко поръмжаваше.
Дребният сакат човек, уверил се, че страшният му четириног враг е усмирен, задъхан се изкачи по откоса. Личеше си, че късите крака много затрудняват изкачването му. Когато джуджето стигна до площадката на върха, премести лъка си в лявата ръка. Това оръжие се оказа малка играчка, с чиято помощ децата от онази епоха улучваха птици. Джуджето зае величава поза и изящно подаде дясната си ръка на сър Кенет, като явно очакваше, че той ще отговори на поздрава. Но в отговор не последва нищо и джуджето възкликна рязко и сърдито:
— Рицарю, защо не отдаваш почести на Нектабан, които да подобават на неговия сан? Нима си го забравил?
— Велики Нектабане — отвърна рицарят, като се мъчеше да смекчи раздразнението на дребното същество, — трудно ще те забрави всеки, който те е видял поне веднъж. Но аз съм страж на своя пост и държа копие в ръката си. Затова дори за толкова могъщ човек като тебе не мога да направя изключение и да те допусна до себе си, нито мога да оставя оръжието. Извини ме. Задоволи се с това, че уважавам твоя сан и смирено се подчинявам на твоите заповеди, доколкото това е възможно за рицар на моя пост.
— Задоволявам се с това, стига ти веднага да тръгнеш с мен при онези, които са ме изпратили — важно произнесе Нектабан.
— Велики господарю! — отвърна рицарят. — Не мога да изпълня твоята заповед, защото ми е наредено да остана тук до разсъмване. Моля да ме извиниш заради тази моя невъздържаност да те последвам.
Кенет отново тръгна назад и напред по площадката. Въпреки това джуджето дори не помисли да се откаже. То се изпречи пред сър Кенет и рече:
6
Легендарни магьосници — Б.пр.