Ричард Лъвското сърце [bg]

Скоро успя да дойде и Солсбъри със своята дружина, която размахваше мечове и опъваше лъкове.

През това време на площадката се появи Филип френски, съпровождан от двамина придворни. Той попита за причината на тази суматоха и остана доста учуден, като вида, че английският крал е станал от постелята и стои в оскърбителна, заканителна поза пред общия им съюзник австрийския ерцхерцог. Ричард неволно се изчерви. Той също толкова уважаваше Филип, колкото и не го обичаше. Беше доста недоволен, че Филип го е заварил в поза, която нито прилича на крал, нито украсява авторитета на кръстоносец. От присъстващите не убягна, че той уж случайно отмести крак от опозореното знаме и потискайки яда си, се помъчи да заеме сдържан и безразличен вид. Леополд също се постара да изглежда спокоен, макар да беше крайно раздразнен от това, че Филип бе забелязал безволното покорство, с което бе понесъл оскърблението на дръзкия английски крал.

Филип имаше качества, заради които би могъл да бъде наречен Одисей, а Ричард — Ахил на кръстоносния поход. Френският крал беше проницателен, мъдър, предпазлив, спокоен и твърд по време на бой. Той ясно разбираше интересите на своето кралство и упорито ги защищаваше, притежаваше лична мъжественост и величествена, царствена осанка, но по натура по-скоро беше политик, отколкото боец. Ако общата вълна не го беше повлякла, едва ли би участвал в кръстоносния поход, който всъщност му беше натрапен от желанието на църквата и от единодушното мнение на френската аристокрация. При други условия и при по-малко груба епоха той вероятно щеше да се ползва с по-голямо уважение от смелия и вироглав Ричард Лъвското сърце. Но през епохата на кръстоносните походи трезвият разум се ценеше доста по-ниско от рицарската доблест например, която се изтъкваше на преден план от духа на времето и от особеностите на това начинание; освен това тя се смяташе за накърнена, ако я съчетаваха с поне мъничко предпазливост. Затова характерът на Филип в сравнение с характера на високомерния му съперник наглеждаше нещо като ясната, спокойна светлина на светилник, поставен до огромен, ярко искрящ факел, факелът бе доста по-безполезен, но правеше десеторно по-силно впечатление. Филип разбираше, че общественото мнение се отнася с по-малка симпатия към него, и изпитваше чувството на уязвено самолюбие, естествено за толкова горд властелин. Чудно ли е тогава, че се мъчеше да използва всеки удобен случай, за да се представи в по-привлекателна светлина. Разигралата се пред него сцена изглеждаше тъкмо такъв случай. Благоразумието и спокойствието тук имаха по-големи шансове за одобрение от ината и вироглавието.

— Какво значи тази неуместна свада между братята на кръста — между Негово кралско величество английския крал и ерцхерцог Леополд? Как можа да се случи така, че вождовете и опората на този свещен поход…